"Ёмон йигитлар" асари сизга манзур бўлди деган умиддаман. Бугундан "Кечиккан бахт" асарини бошлаймиз. Бу асар тугалланган.
#КЕЧИККАН_БАХТ
Таҳмина.
Ёз охирлаб қолган бўлса ҳам ҳаво ҳийла дим эди. Аммо барибир куз аллақачон дераза чертиб келиб турганди. Таҳмина ўз ҳаётини кузга ўхшатади. Қиш болалик - оппоқ қордек беғубор, баҳор ёшлик- севгидек ёқимли, ёз - ўрта ёшлик чоғи- оилали инсон етукликка етган пайт, куз эса якун.... Эришганингиз ҳам, эришмаганингиз ҳам маълум бўлиб улгурган пайт. Инсон ўз тақдирига кўмган ва кўниккан. Бу гапни бировга айтса кулади ахир энди 26 га кирди. Бир қарашда ҳали ҳаёти олдинда, аммо Таҳминани кўзи билан қаралса, бари аллақачон тугаган. У на бахтли болалик, на тотли ўсмирлик, на фаравон оила кўрди. Дунё унга бор кам эмас ўн кам бўлиб туюларди. " Ким билсин балки баъзи одамларни пешонасига бу дунёда бахтли бўлиш ёзилмас. Бу дунё учун аталаган ҳаловатни нариги дунё учун олиб қўйилган бўлар. Ҳамма ҳам бахтли бўлаверса одамлар кимга қараб ачинишади. Кимни муҳокама қилишади. Вой пешонаси қурсин деб жон куйдирган бўлиб, ичида ўз ҳаётидан мамнунлик туяди. Бошқалар бунақа ҳиссиётларни ҳис қилиши учун биз каби бахтиқаролар ҳам керак". Таҳминани ҳаётида ҳозир фақат рақамлар қолганди. Қаердан қанча маблағ келади. Қаерга қанча сарфлаш керак. Мана ҳозир ҳам олдида қайта-қайта ҳисоб китоб қилинган ҳаражатлар жадвали турибди.
- Вой- бў, - Таҳминани ёнига навбатчиликка бирга қолган ҳамшира Қимматой келди. - Ҳа на мунча нимани ёзиб чизяпсан? Шунча кўп ойлик тушдими? Ҳисоб -китобингни тополмай қолдинг?
- Эй қанийди пулим кўплигидан ҳисоб-китобимни тополмай қолсам. Фаррошни ойлиги қанча ҳам бўларди. Етказолмаяпман. Укамни репититорига пул беришим керак эди. Унга берсам оёқ кийим олишига етмай қоляпти. Бу ёқда ойимга дори олишим керак, коммунал тўловлар дегандай. Уффф. Пул кўп одамлар нимани ўйлар экан а?
- Дугонажон дунёда пулдан ҳам қадрли ва керакли нарсалар бор.
- Нима экан. Қорин тўйғизадими?
-Пулчи бахт берадими?
-Пул топмасанг бахт ҳам орқасига қарамай қочиб кетади.
-Пул топиш эркакларни иши, аёларни вазифаси сарфлаш.
-Бизни оилада тескариси.
-Шунинг учун ҳам эркакдай бўлиб кетгансанда.
-Уйда эркак бўлмаганидан кейин эркак бўламанда.
- Сен аёл бўлгинда. Турмушга чиқ. Сўрашяптику ахир.
- Эр деганни биттасини кўрдим. Етади.
-Энди ҳамма эркак ҳам эрингдек бўлавермайдида.
- Қандай бўлади,- Таҳмина Қимматойга қаради. - Кеча ўлган аёлни эрини кўрдингми? Ичида роса хурсанд ҳам бўлган бўлса керак. Эҳтимол аллақачон биронтасини топиб ҳам бўлгандир. Унга фарзандлар туғиб берган, 10 йил хизматини қилган аёлни бир неча ой бемор бўлганига у билан ўтадиган саноқли кунини эмас, кетаётган ҳаражатни ҳисоблади. Ё кеча жонлантиришдан чиққан келинчакни эрини қилганини кўрмадингми? Энди бола туғолмасанг менга керагини йўқ деб талоғини бериб кетди. Сен эркак деб атаётган минглаб номардлар шу касалхонада асл башарасини кўрсатиб кетмаяптими?
Ҳозирги йигитларининг хотинини пулига кийим кийиб, уйини тўлдириб чойхонада қичқиришни билади холос. Эркак бўлиб қўлидан келгани туғдириш. Яхши ҳам Яратган шу устунликни эркакларга берган бўлмаса эркакман деб кериладиган бир парча ортиқча этидан бошқаси йўқ қанча ҳезалак бор.
-Бўлдией на мунча. Масалан мени эрим бинойидек. Сен айтган ҳислатларни биронтаси йўқ.
-Бир жойда ўқигандим: аёл эри камбағал бўлиб қолганда, эркак хотини касал бўлганда синаларкан. Сенга ҳам бирорта дард ёпишса кўрасан меҳрибон эрингни.
-Ўлей. Гапинг мунча совуқ. Кўргулик кўплигидан ҳамма нарсани ёмон томонини кўрадиган бўлиб қолибсан. Одам сал оптимист бўлиши керакда.
-Ҳамма нарсанг бўлса, ҳаётинг қийинчилик билан ўтмаса ақл ўргатиш осон.
-Ҳаммани ҳам ўзига яраша муаммолари бўлади.
- Тўғри ўзига яраша.
Таҳмина жим бўлиб қолди. Чунки ҳаёли бошқа жойга учиб кетди. "Онам исмингни маъноси жасур иродали қиз дегани деб айтганди. Ростдан ҳам жуда иродалиман, ўрнимга бошқаси бўлганда ўша ғурбатхонадан чиқиб кетиш учун ҳамма нарсага тайёр бўларди.
Лекин мен эр топиб амаллаб чиқиб кетсам қолганлар қандай яшайди. Онамни ким дориларини олиб беради. Дадамни ичиб олиб онамни калтакласа ким ажратиб олади. Осмонда юрадиган укамга ким олифтагарчилик учун пул беради. Ким рўзғор қилади. Мен шу дардларни елкамда кўтара олар эканманки, менга Яратган шуни раво кўрибди.
Баъзан эса ўйлаб қоламан. Балки мени илтижоларимни, онамни илтижоларини У Зод эшитмас. Ахир эсимни таниганимдан бери фақат Ўзидан сўрайман. Берганига кўнаман. Исён қилмайман. Лекин мана 26 йиллик умрим давомида рўшнолик кўрмаяпман. Менку майли ойимчи. 18 ёшида турмушга чиқиб нима кўрди. Фақат ўша 18 йиллик ҳаётида эслашга арзигулик нималардир бор. Бу ёғига 27 йилдан буён бир алкаш эрни кайфиятига қараб умри ўтяпти. Шу ҳам ҳаётми? .... Ким билсин меникидн яхшидир балки. Ҳар қалай ортида "Онам" дейдиган дардисарлари бор.
-Нимани ўйлаб қолдинг?
-Менга кейинги ойликкача қарз керак.
-Мендан умид қилма. ўзи аввалги сафар берганимни берганинг йўқ. Инсоф қилиб сўрамассан.
- Йўқ бошқа бировдан олишим керак.
Иккисини суҳбати янги келган бемор туфайли тўхтаб қолди.
Эртаси куни эшитилишиёқ одамни сескантирадиган Онкологик касаллар ётадиган шифохонадан чиқиб келаркан, қанча чарчаган бўлмасин уйига боришга шошилмади. Аввал бозорга ўтди. Уйда қиладиган тикишлари учун безаклар олди. Яна бозор ўчар қилиб уйига кириб борди. Уйида доимги вазият отаси ўзини алкаш оғайниларини уйига йиғиб олибди. Онаси ошхонада куймаланяпти. Укаси мактабда. Салом бериб ўз хонасига бир оз дам олгани кирди. Негадир кўзига уйқу ҳам илинмади. Қимматойни гапларини ўйлай кетди.
"Балки ростдан ҳам эркаклардай бўлиб кетгандирман. 15 ёшимдан бери фақат пул топиш ҳақида ўйлайман. Оиламни боқишни аллақачон мени зиммамга юклаб қўйишган. Балки ўзим шундай бўлишига айбдордирман. Укам ва ойимга ҳеч йўқ демайман. Қилмоқчи бўлган ишларига уришсам ҳам айтган пулларини топиб бераман. Дадам эса ҳудди омадсиз ҳаётига биз айбдордек доим қовоқ уяди. Онам қанча кўп кўнглига қараб айтганини қилса, шунча ҳаддидан ошади.
-Қизим,- ҳаёлини бузиб онаси кириб келди.
- Ҳа ойи.
-Овқат емайсанми?
-Йўқ. Қорним тўқ. Текинхўрлар ўтирибдими?
- Ҳа ўтирибди.
-Заҳри маҳрига еб ичди ҳамми?
-Қўй қизим. Биласан-ку. Энди кўряпсанми?
-Тешиб чиқмаганига ҳайронман. Уялмайди безбетлар.
-Биламан қизим ўлгудек ишлаб топган нонингга шерик бўляпти.
-Уфф.
-Гапирсанг отанг яна жанжал кўтаради. Кўнглинг оғриб қолади.
Таҳминани ўзи ҳам буни билади. Агар топган пулини бир миннат қилиб кўрсинчи, ёки отасини улфатларига бирон нарса десинчи отаси эридан ажрашиб келиб ўтирганини юзига солиб кўзини очирмайди.
-Аслида бир гап бор эди қизим.
-Қандай гап?
-Сени сўраб келишди қизим.
- Ким экан? - бепарво сўради қиз.
- Анави иккинчи қаватда турадиган Ҳолида хола бор-ку шуни жиянига. Йигитни хотини "юриб" кетган экан. Иккита ўғли бор экан. Шуларни бошини силаб катта қилса дейишди.
-Қизимни ўзи туғсачи деб сўрамадингизми,- кулгиси қистади Таҳминани.
-Сўрамабмана? Нега сўрайман туғасанда.
-Соддасизда ойи. Мен у одамни танийман. Чунки ишхонамизга ўтганди. Хотини ҳеч ҳам юриб кетмаган. Сутиштирганман. Иккинчи ўғлини туққанидан кейин касалманд бўлиб қолган. Хуллас у эркакка туғмас аёл керак. Қайнонамни қўшниси мен билан ишлайдиган Лобар опа аниқ туғаманми йўқми уларни маҳалласигача бориб суриштирганини айтди.
- Дўхтирлар яхши даволансанг бўйингда бўлади деб айтишганди-ку.
-У менга уйланса даволатиб ўтирмайди.
-....
-Ойи мени эрга беришни мунча ҳоҳлайсиза? Шунчалик жонингизга тегдимми?
-Юрасанми умрингни ўтказиб. Ҳаммани ҳам иккинчи марта турмушга сўрайверишмайди. Сени сўрашяпти. Нега ўзингдан қочирасан.
-Ойжамол...- отасини кайф аралаш сўкиниб чақиришдан онасини гапини қўйиб югуриб чиқиб кетди. Кўп ўтмай отаси сўкина-сўкина жим бўлиб ухлаб қолди. Таҳмина ҳам ўрнидан туриб тикиш хонасига ўтди. Кўз олдидан шу пайтгача бўлган ҳаёти бир-бир ўтди.
🌹🌹🌹
У эсини таниганидан бери уйларида отасини маст аласт бақир чақири тинмасди. Рўзғор учун пул топиш онасини бўйнида эди. У жуда бўйсунувчан ҳокисор аёл эди. Эри бир сўм топмай яна улфатлари билан келиб болалари ризқини яримта қилса ҳам индамас эди. Овқатни энг яхшисини, кийимни сифатлисини олиб келарди. Укаси Тоҳир Таҳминадан 8 ёш кичик эди. Таҳминани мактабда синфдош қизлар писанд этишмасди. Яқин бир дугонаси ҳам йўқ эди. Мактаб ва дарсдан бўш вақтларида онасига тикиш ишларига ёрдам берарди. У қизлар билан вақт ўтказишдан кўра пул топишга қизиқди. Ёшлигидан пулни пулга уришга ҳаракат қилди. Аммо барибир яхши ўқир эди. Ўқий олишига кўзи етмаса ҳам математика билан жиддий шуғулланарди. Коллежда ҳам ўқишни ташлаб қўймади. Ичида бир овоз ҳаёти доим бу тарзда кетмаслигини бир кун бир мўжиза содир бўлади-ю ўз ҳаёти бутунлай ўзгариб кетишига ишонтирарди. Коллежда 2 йил бир йигит ортидан роса югурди. Қиз ҳам унга бефарқ эмасди. Йигитни ҳазиллари сирли гапларига бошқаларга қилгани каби жеркиб бермасди. Аммо йигитни дил изҳорини қабул ҳам қилмасди. Чунки у бой оила ўғли эди. Қиз қанчалар мўжизага ишонмасин бой йигит камбағал қизга уйланиши ҳақидаги эртакка ишонмасди. Аммо кундан-кун унга Содиққа боғланиб борарди. Йигит ҳам буни сезарди. Ўзини уни севгилисидек тутарди.
-Таҳмина Янги йилга ҳам оз қолди. Бир марта ҳўп де. Арчага айлангани борайлик.
-Вақтим йўқ,- Таҳмина сўмкасини елкасига илди.
-Шунча ҳам золим бўласанми? Ахир эрта туғилган куним эканини ҳам биласан-а? Мен сени арча тагида кутаман. Келмасанг ҳам эрталабгача кутаман.
Содиқ қизга шу гапларни айтар экан кўзлари самимий порлади.
Таҳмина уни гапларини узоқ ўйлади. Аммо қандай боради. Тузук кийими йўқлигику майлига. Туғилган куни эканини билиб қандай совғасиз боради. Бўлмайди. Аммо жуда боргиси келди. Содиқни кулиб турган кўзлари ёдига тушди. Нима бўлса бўлар деди-ю, онасига дугоналарим билан бир айланиб келай деб рухсат олиб чиқди. Арча атрофига келди. Юраги дукиллаб урганча Содиқни қидирди. Ўзи ўраниб олган Содиқ уни таний олмасди.
Йигитга кўзи тушмай чеккадаги скамейкага ўтирди. Шу пайт ўзига таниш овоз уни ортидаги скамейкадан келди.
-Йўқ Нафиса, инсофингиз ҳам йўқ. Мактабда роса изингиздан чопдим. Мана коллежда ҳам фақат сизни ўйлайман. Раҳм қилмайсиз.
Таҳмина бу овозни таниди Содиқ. У ўша Нафисага шу қадар самимий дил изҳор қилардики, қиз бунга ўхшаш гапларни Содиқдан кўп эшитганди. Қўнғироқ якунлангач яна бир иккита йигитлар гапга қўшилди.
-Бунинг ҳам келиб қолса нима қиласан.
-Келмайди. Акаси уйда чиқолмайди. Энди мени шунча ялинтирганига кейинги сафар нима десам ҳўп дейди.
- Нима дейсан? - пиқиллади яна биттаси.
-Битта ўпай дейманда,- Содиқ беўхшов кулди.
-Коллеждагичи?
-У ҳам деярли тайёр. Бир икки марта яна шунақа романтик гапларни айтсам лаққа тушади.
-Телефон қил.
-Телефони бузилиб қолган. Бир камбағал қиз.
-Лекин чаккимас.
- Ҳа. Унақалар барибир битта ўзига ўхшаган қашшоқ тегиб кетади. Шунинг учун ширасини сўриб -сўриб олиш керак.
Йигитлар ёши каттароқ бу одамни гапига ҳиринглашди.
Таҳминан жойида музлаб қолди гўё. Бу гапларни ўнгида эшитаётганига ишонолмасди. Наҳот одам шу ёшида ҳам шунчалар иккиюзламачи бўлса. Ортиқ уларни гапини эшитишни истамади. Уйига қайтиб туни билан ухлолмай чиқди. Қалбида бутун бошли эркак зотидан кўнгли қолди. Ўқишлари ҳам тугай деб қолганди. Содиқни ёлғонтакам дил изҳорларини бир икки эшитгач бир куни ҳаммани олдида деди:
- Балки бас қиларсан. Мен барибир битта ўзимга ўхшаган камбағалга тегиб кетадиган қизман. Лекин сенга ўхшаганларга эрмак ҳам бўлмайман. Ширали нарса керак бўлса ширинлик дўконига бор.
Содиқни тили айланмай қолди. Бу гап маъносини эса кўпчилик тушинмади. Шу билан Содиқ уни тинч қўйиб бошқа бировни изидан тушиб кетди. Таҳминани дилида шундоқ ҳам отаси туфайли пайдо бўлган эркакларга ишончсизлик ҳисси баттар кучайди. Энди улардан нафратланиб ҳам қолди. Ҳаммаси бир гўр деб ўйларди ичида. " Ўзига ўхшаган битта қашшоққа" деган гап негадир унга келгуси ҳаётига нисбатан яхши ҳаёлларни тўзғитиб юборди.
Коллежни битиргандан кейин Таҳминага ҳам совчилар кела бошлади. Албатта бир алкашни қизини ўзига муносиб кўрган оилалардан. Таҳмина онаси қистови билан бир -биридан ғариб оилалардан бирини ўғлига эрга тегди.
Эри Камол оилада иккинчи ва кенжа ўғил эди. Бир ҳовлида ота-она, катта ўғил Наслиддин 3 фарзанди билан турарди, Таҳмина ҳам эри билан шу катта рўзғорни аъзосига айланди. Оилада эрини умуман роли йўқ эди. Ўзи ҳам ўлгудек бўшанг ва ялқов йигит эди. Ҳаммани Наслиддин бошқарарди. Ким нима қилади, ким нима олади, нима овқат қилинади, ким қаерга боради бариси Наслиддиндан сўраб қилинарди. Аввалига Таҳмина ғинг демади тикиш қилиб тўқиш қилиб топган пулларини қайнакаси олиб қўйса ҳам рўзғор учун деб индамади. Чунки эри уйда фақат майда чуйда ишлар билан шуғулланарди. Қўлидан кўп иш келмасди. Ҳатто эплаб бозор ўчар қилиб келолмасди. Уни лапашанглигидан Таҳминани қони қайнарди. Акаси улар ўртасидаги ҳамма нарсага аралашарди. 3 ой ўтиб ҳам бўйида бўлмагач бир дастурхон устида шундай деб қолди:
-Келин ўзи ҳаракат қиляпсизларми? 3 ой ўтди ҳалиям янгилик йўқ.
Таҳминан оғзида чайқалган луқмасини ютолмай қолди. Эркак кишидан яна қайнакасидан бундай гап эшитишни сира кутмаганди. Қулоғига қизариб бир сўз ҳам айтолмади.
-Камол лаллайяптими ё.
-Лаллаймаяпман,- оддий саволга жавоб бераётгандек бемалол жавоб берди эри.
- Дардинг уйқу. Кечаси ҳам хурракни отарсанда.
Таҳмина энди бу гапга чидолмади.
-Аралашмаганингиз шу иш қолганди. Уялмайсизми?- деди ўрнидан туриб хонасига кириб кетди. У анча вақт ичида ҳамма билан уриш қилиб дилидагиларни тўкиб солди. Ўзича мени гапимдан изза бўлишди деб ўйлаганди. Аммо кечки овқатга тайёргарлик пайти ошхонага ғуддайиб кириб келган Наслиддинни гапидан оғзи очилиб қолди.
-Менга димоғ фироқ қилманг келин. Укамни билганим учун айтдим. Ёшлигидан сал калласида бор. Энди яширишни ҳожати йўқ. Аллақачон ўзингиз ҳам сезгансиз буни. Ҳамма билади яширадиган жойи йўқ. Қўлидан келмаётган бўлса дорилари бор.
- Эй нима деяпсиз ўзингизча. Укангиз касал бўлса мен соғман. Эр хотин ўртасидаги тушманг.
Наслиддин гапига гап қайтарилиб ўрганмаганми аччиғи чиқиб кетди.
-Унда тур йўқол. Бунча тилинг икки қарич. Ўзи текинхўрсан бир. Еган нонингни оқлолмайдиган.
Таҳмина гап қайтармади. Жанжал чиқса эри қолиб уни акаси уйига ҳайдаб солишидан қўрқди. Эрини қандай одам эканини тўйлари куни билиб бўлганди. Ёш келинга қараш ўрнига ёзиб қўйилган дастурхондан бош кўтармаганди. Ўрталарида бир ойгача яқин муносабат ҳам бўлмаганди. Аммо Таҳмина бу ҳақида бировга бир оғиз ҳам гапирмаганди. Бу бемаъни одам эса эр хотин сири бўлган нарсаларга ҳам аралашиб кетаверади. Кундан кун ҳаммадан кўп Наслиддинни ёмон кўриб борарди. Қайнона қайнотасини хам фаросати ўзига яраша одамлар эди. Қайнотаси Жўрабек ака бир иш қилмай телевизорга термулиб ўтирар. Доим кирга ботиб юрадиган хотини кўчада қўшнилар билан ғийбатлашиб ўтиришдан бўшамасди. Наслиддинни хотини Гулмира ва Таҳмина эса кун бўйи Наслиддин тайинлаб кетган ишлар билан банд бўлишарди. Гулмира яхши аёл эди. Эри тинимсиз танқидларига миқ этмас. Доим ҳамма нарсани яхши тарафини кўришга уринарди.
-Дадасига кўп гап қайтарманг келин. Ўзингизга ёмон бўлади. Эрингиз ҳеч нарса қилолмайди.
- Мен сизга ўхшаб сабрлимасман. Бунақа гапларни кўтара олмайман.
-Эримни феъли шунақа ким билсин ишхонасида иши оғир раҳбари жуда қўпол одам. Кун бўйи бақир-чақир билан ишлайди. Шунгами уйга келиб аламини биздан олади.
-У билан ишлайдиган ҳамма укасини тўшагини текширадими?
-Тўғри ўзи ҳам бир ошириб юборади. Эсини танигандан буён оиласини фақат ўзи боққан. Икки синглисини чиқарган. Укасини ҳам ўзи уйлантирди. Ойижон билан дадажонни аҳволини кўриб турибсиз. Шунга ҳамма мени айтганимни қилиши керак деб ҳисоблайди.
Таҳмина индамади. Бу бечора аёлга гапирганидан нима фойда. Шундоқ ҳам эри ҳар нарсага минғирлайвериб асабини еб тугатганди. Онаси сўраса ҳам ҳаммаси жойида деб жавоб берарди. Эринг билан яхшимисан деб сўраса ҳам у ҳақида бирон асл гапни айтмасди. Тўйдан олдин уни қанақалигини билмаганига афсусланарди. Бир қарашда гаплашганда Камол тузук одамга ўхшарди.
Фақат камгап, бўшроқ йигит бўлиб кўринарди холос. Аслида эса Камол тўла тўкис ақлли эмасди. Таҳмина эр, у хотин каби эди. Эрига нисбатан ҳеч бир илиқлик ҳис этмасди. Ғалати гапларига ғаши келар. Ёш боладек яшириб овқат ейишлари, Таҳминани тикиш пулидан ўзи учун яшириб олиб қоладиган пулларидан ўғирлаб олишлари, Таҳмина буюрган ишларни индамай бажаришлари ҳаммаси қизни аччиғини чиқарарди. Агар фарзанд кўриш истаги бўлмаса ёнига йўлатишни истамасди ҳам.
Бир-биридан рангсиз бўлиб 6 ой ҳам ўтди. Бу орада Таҳминани биринчи ҳомиласи тушиб қолди. Укасидан бола бўлишига ишонди шекилли Наслиддин ҳар қалай укасини бу борада тергашни тўхтатди. Орада эса бошқа муаммолар ўртага чиқди. Бунга баъзан Таҳминани чаққон тили, баъзан Наслиддинни хотинлар ишига аралашуви сабаб бўларди. 8 -март байрами яқинлашганда Таҳмина йиққан пулларига онаси ва қайнонасига совға олди. Эрталаб яхши кайфиятда дастурхон тузаб нонушта тайёрлади. Дастурхон атрофида келинлар оналариникига кетишга рухсат олишди. Таҳмина дастурхонни йиғиштириб овсинига сепидаги рўмол, қайнонасига олган бир кийимли матоси олиб келди. Совғасини эгаларига тутди.
-Онангизга ҳам олдингизми? - буни устига келиб қолган Наслиддин сўради.
- Ҳа олдим. Ойижон билан бир хил қилиб,- жавоб берди Таҳмина. Кўзи овсинига тушди. У негадир лабини тишлади.
-Қайси пулингизга олдингиз,- гапида қаҳр пайдо бўлди қайноғани.
-Шу ... тўқиш пулим бор эди.
- Мен шу рўзғорни қилай деб эртадан кечгача итдай чопаман. Сен эса топганингни онангникига ташийсан.
- Қани ташиганим,- аччиғи чиқди Таҳминани,- қўлимдаги ҳамма тикиш пулини олиб қўйяпсиз-ку. Бир бошимга еганимни оқламаяпманми?
-Эрингчи? Уни еганини ким тўлайди?
-Укангизни мен уйимдан олиб келганим йўқ. Ана мардикорликка чиқаринг уйда боқимга тиқмай.
-Тур йўқол уйдан. Менга гап қайтарадиган келинни кераги йўқ.
Таҳмина ҳам ялиниб ўтирмади. Тугунини кўтариб онасини уйига йўл олди. Аммо у ерга кириб борибоқ жанжал устидан чиқди. Отаси байрамга ош қилиб улфатларини зиёфат қилмагани учун онасини бўралаб сўкарди. Тарсаки еган бўлса керар Ойжамол опани юзи қизариб турарди.
-Пул қолмаган бўлса топ. Кунда тикиш қилиб пул топмай нима қиляпсан.
-Шу ҳафта биров келгани йўқ-ку.
-Тўғирлаб тиксанг келади-да.... Қарз олиб бўлса ҳам ошни дамла кечгача -Отаси сўкиниб чиқиб кетди.
Таҳмина озиб ёзиб бир келган қизини жанжал устига келиб қолганига ҳижолат бўлди. Қизни дилида эса боқиманда отага нисбатан яна ҳам кучли нафрат пайдо бўлди. Онасини мижозлари ҳам гала алкаш йиғилиб ичиб ўтирадиган ҳонадондан аста -аста қадам узишди. Фақат қиёлмаганлар, қариндошлар ёки арзон тикканига учганлар мато кўтариб келишарди. Ориятсиз эр эса бунга ҳам аёлни ўзини айбларди. Таҳмина шундоқ ҳам алам билан ўтирган онасига юк бўлишни истамади. Кеч тушгач уйига йўл олди. Минг ҳаёл ҳадик билан дарвоза очди. Байрамга қайнопалари ҳам келган, Наслиддин кўринмасди. Ҳамма бор гапни эшитган шекилли катта қайнопа лабини бурди.
-Келдингизми? Овсинингиз ваҳима қилаётганди.
-Бўладида рўзғорда,- кичик қайнсинглиси Лазокат гапни бурди. У бу оиладаги энг бамаъни одам эди. Эри яхши пул топиб, доим тўлиб тошиб келганидан Наслиддин унга бошқача муомуола қиларди. -Уйингиздагилар яхши эканми?
- Ҳа. Ўзингиз ҳам яхши ўтирибсизларми?
-Сенга нима? Бор чиқ уйдан.- Хонасидан бақириб чақириб Наслиддин чиқиб келди. - Йўқол кўзимдан.
-Бақирманг,- орага Лазокат тушди. - Қўшнилар эшитади. Бугун байрам бўлса қўйинг. Уятей ака.
-Байрам майрам билан ишим йўқ. Кетсин.
-Ўзингизни босинг. Таҳмина сизнимас, Камолиддинни хотини. Шу келин келиб озгина одамбашара бўлди укам бечора.
-Бошқасини олиб бераман. Бу ўғри келинни менга кераги йўқ.
-Ака, ўзи ҳали тўйга олган қарзингизни узганингиз йўқ. Тинчкина яшайверингда.
- Сен аралашма. Чиқ дедим,- Наслиддин Таҳминани уриб -суриб кўчага чиқариб қўйди. У қанчалик ўзини тийишга уринмасин томоғи аччиқ кўзёшдан ачишар, қўшнилар қараб турганига ғурури топталарди. Ўғри деган тамға эса жуда ортиқча эди. Қандай ўғри бўлсин ахир, ўз пули-ку. Тикувчилик қилиб топганини тийинигача бериб, тўқиш қилиб топгани эди ахир.
-Келин тўхтанг,- Лазокат дарвозадан чиқиб келди,- кириб узр сўранг. Камайиб қолмайсиз. Киринг.
Таҳмина ичида минг алам билан узр сўради. Чунки ота уйига ҳам қайтолмасди. Шу куни бу иш ёпилди. Аммо Наслиддинни маломатлари тугамади. У энди имкон бўлди дегунча қизни турткилар, асабини эговлаб минғирлашини қўймасди. Таҳмина кундан-кун озиб борар, асабий муҳитда ҳаммасини ичига ютиб кундан-кун тўлиб борарди. Тўйига 9 ой бўлганда яна ҳомиладор бўлди. Наслиддин бунга ҳам қарамай муносабатини ўзгартирмади. Бироқ энди Таҳминани ҳам сабри тугаганди. Ҳафта охирида қайнакасига тикиш пулларини берди.
-Ойим 10 та кўйлак тикди деганди-ку,- деди уялмай.
-Дўхтирга боришим учун пул йиғяпман,- деди Таҳмина ҳам чақчайиб.
-Борсанг ўзим бераман.
-Керакмас. Ўзим топаман. Сизга берганим еган ичганимга етади. Укангиз ўзи ишлаб топсин.
-Яна кўчага чиқинг келяптими?
- Қани чиқариб кўрингчи. Устингиздан ариза ёзаман. Ҳомиладор аёлни кўчага ҳайдаш қандай бўлишини кўрсатиб қўяман. Бу ҳовлида эримни ҳам ҳаққи бор. Мерос даъвосини очаман.
Таҳмина ўзи қалтираб турардию барибир Наслиддинни тазиқларига бошқа чидашни ҳоҳламасди.
Шу куни ўртада катта жанжал бўлди. Маҳалла келиб аралашди. Хотин қизлар бўйича маслаҳатчи ҳамма билан тиллашаётган, Таҳминани туртиб кўчага итараётган Наслиддинни попугини пасайтириш учун Таҳминани олдига келди-да елкасидан ушлади.
-Вой келин яхшимисиз, мазангиз бўлмаяптими? Ўзингизни ушланг,- деди. Таҳмина нима гаплигини тушунмай уни уйга судради.
-Касалга солинг,- деди маслаҳатчи. Қизни ётқизиб ёрдам кўрсатган бўлди. Ташқарига чиққач деди:
-Ҳозир келинингиз ёзиб берса балога қолиб кетасиз. Шунинг учун озроқ тушинг сиз ҳам.
-Хотин Укангизники,- ёши каттароқ қўшни ҳам гапга аралашди,- сизни келинда ҳаққингиз йўқ.
- Мен боққандан кейин ишим бўлади.
-Боқманг. Ўзларини араваларини ўзлари торцин. Лекин бундай аёлга ўхшаб келин билан ёқалашиш эркак кишини ишимас.
- Ўзи эпласа индамасдим. Эрим ҳайдасанг ҳайда мен боқмайман дейди манжалақи.
- Эр боқиш қачондан хотинни иши бўлиб қолди. Уялингей,- деди маслаҳатчи аёл.
- Эй бу на хотин, на эр. Хотин бўлиб эрини писанд этмайди, ё бу лапашангни бошқариб боқишни ҳоҳламайди. Мен ҳам қайси бирига бўлай.
-Буларни рўзғорини бўлак қилинг. Ота-онангизга сиз қаранг. Келин ўзини ҳам, эрини ҳам эплайди шунда.
Хуллас шу куни жанжал тинди. Аммо рўзғор алоҳида бўлмади. Ўртадаги парда йиртилиб, бунақа жанжаллар кўпайди холос. Энди Наслиддин Таҳминани барибир кетолмаслигини, Таҳмина Наслиддин уни ҳайдаб анқов укасини яна уйлантириш ташвишини истамаслигини билиб олишганди. Бироқ асаббузарликлар икковига ҳам фойда бермасди. Айниқса Таҳминада бунақа жанжаллар ёмон таъсир этарди. Сентябр келиб тўйларига бир йил бўлганида Таҳминани иккинчи ҳомиласи ҳам тушди. Бу ҳам катта машмашага айланди албатта. Йиққан пуллари етмаган Таҳмина тўғри даволана ҳам олмади.
-Фақат эринг бўлмагур десам, ўзингни ҳам Худо урган экан,- деди Таҳминага Наслиддин.
-Сизга нима? Ажаб бўлибди.
Таҳмина ортидан бўралаб сўкиб қолган қайнакасига эътибор бермай хонасига кирди.
-Қачон туғиб берасан
Наслиддин ўқитган шекилли эри тилга кирди.
-Пешонамизга бор куни.
-Айтиб қўяй қўйиб юбораман, туғмасанг.
- Эй менга қара,- ҳам руҳий, ҳам жисмоний азоб чеккан қиз асабийлашиб кетди.- Ҳамма гапирса ҳам сен гапирма. Эплаб ясолсанг туғаманда. Ўзим ҳаракат қилмасам шу бола ҳам йўқ эди.
-Оғзингга қараб гапир,- Камолни ўргатиб қўйилган гапни зўрма-зўраки айтишидан Таҳмина баттар қутирди.
-Ҳозир бир ураман чиққан жойингга кириб кетасан.
Эр жим бўлди. Таҳмина ўрнига кириб ётди. Оғир хўрсинди. "Бунча пешонам шўр бўлмаса,- деб ўйлади кўз ёшларини артиб. - Отам эркак сифатида суямагани етмагандек эрдан ҳам ялчимадим. Шу аҳмоққа туғиб ҳам бермоқчи бўляпман. Икки марта минг азобда бола олдирдим. Яхшилаб текширтир бирор касаллик бордир дейишяпти. Қайси пулга текширтираман. Бу аҳволда ҳали қачон тикиш қиламан".
Таҳмина ўзига яхши келмаси ишга киришиб кетди. Энди қайнонаси билан овсини ҳам унга қарши бўлиб қолганди. Овқатланиш вақти уни яккалайверишгач, овқатини сузиб ўз хонасида ейдиган бўлди. Қайнонаси ўзи сасиб вижиб юрса ҳам Таҳминани ишидан камчилик қидириб ишёқмас деб қўшниларга ёмонларди. Шўрлик онаси ҳар келганда қудаси қизини ёмонлайверганидан келмай ҳам қўйди.
-Гапираверадида,- дерди Таҳминани ўзи онасиникига ойда бир келганда. - Мен ҳақимни қўйиб қўймайман.
-Эркак киши билан тиллашма болам, яхши эмас.
-Ойи, улар эркак бўлганда мен кўзига тик ҳам қармасдим. Аёлдан ҳам баттар улар. Шундай тиллашиб турмасангиз бўлмайди.
Эрини уйида фақат қайнотаси тарафини олиб тўнғиллаб қўярди. Аммо уни гапини биров эшитмади. Баъзи кунлар онаси кичик ўғлини ўзи билан олиб ётадиган одат чиқарди. Гарчи эрига кўнгилсиз бўлса ҳам бу нарса унга ёмон таъсир қилди. Ойлаб ўрталарида яқинлик бўлмаса ҳам юраверадиган эрига эса фарқи йўқ эди. Онаси яхшироқ овқат берса бўлди эди. Таҳмина бунга ҳам чидади. Ой кун ўтиб борар турмушларига бир ярим йил бўлганида пул йиғиб Таҳмина шифокорга борди. Очиғи ўзини ҳам, қолганларни ҳам энди уни болали бўлиши билан боғлиқ қизиқишлари камайиб кетганди. Шифокорга овсини билан борди. Уни кўрикдан ўтказган шифокор яхши хабар айтмади:
-Яхшилаб даволанишингиз керак. Бачадонда энфикция тушган. Яна ҳам аниқ ташҳис қўйиш учун чуқурроқ таҳлиллар ўтказиш керак.
Бу гапни хотинидан эшитган Наслиддин Таҳминага яна ҳужумга ўтди.
-Укам туғмас хотин билан умрини ўтказмайди. Кет уйдан.
- Ким мени туғмас деб айтди. Даволансам бўлди.
- Ким сени даволатади.
-Ўзим пул топаман. Сизга куним қолгани йўқ.
-Сенга кузгача охирги муҳлат. Кузгача боланг бўлмаса, укамни бошқасига уйлантираман.
Таҳмина алам билан уйига кириб кетди. Кириб роса йиғлади. Қани борадиган бир жойи бўлса-ю бу ердан чиқиб кетса, аммо қаерга боради. Кимдан ёрдам сўрайди. Ўзини тикишга урди. Кечалари ҳам ухламай берилган буюртмаларни тез ва сифатли тикканидан мижозлари кўпайди. У қандай бўлмасин бола чақа орттириб шу уйда қолишга уринарди. Бунга сабаб нафақат отасини уйига қайтишни истамаслиги, балки ёшлигидан онасидан ўрганган сабри, ким бўлмасин шу ношуд эри экани ва бунга тан берганлиги ҳам эди.
Бироқ Наслиддинни хурмача қилиқлари ҳеч тугай демасди. Бир куни онаси қўнғироқ қилиб аммалари уни уйига меҳмондорчиликма бораётганини айтди. Шўрлик онасини гапида минг истиҳола бор эди. Чунки у қизини рўзғорини жуда яхши биларди. Меҳмон улар учун зараркунанда ҳисобланарди. Афтидан аммалари сира қўймаган. Шундоқ ҳам доим онасини камситиб келишган, келманглар шароитим йўқ деса янаям устидан кулишади. Шу сабаб келаверишсин дедию қаердан пул топишни ўйлади. Икки кун ҳар кўчага кирди. Охири бувиси кичкиналигида берган, ҳозир қиз туғсанг таъқиб қўяман деб ният қилган зиракчасини сотишга қарор қилди. Аммо аввал Наслиддинга меҳмонлар ҳақида айтиш керак.
-Меҳмон?- ўзи ўйлагандек тепа сочибтикка бўлди қайнакани, - .... бор эканми?
-2 йил деганда келишяпти...
-Минг йил бўлмайдими? Қайси пулингга дастурхон ёзасан.
-Пулим бор...
-Қачон даволанасан унда а? Сен рўзғордан қўйиб олиб қоладиган пулни кўчадаги уруғингга едирасанми?
-У пул турибди. Ёшлигимда таққан зиракчам бор шуни сотяпман.
-Билганингни қил.
Таҳмина осон қутилганига хурсанд ҳам бўлди. Каландимоғ аммаларига ёқадиган қилиб дастурхон тузашга ҳаракат қилди. Меҳмонлар келиб айни ош сузилган пайт қозон бўйига Наслиддин келди.
-Зиракдан қолган пул қани?
- Қолмади,- ҳайрон бўлди Таҳмина,- ўзи қанча ҳам турарди у.
- Сен ҳали шунча пулга меҳмондорчилик қиляпсанми? Ўзинг кимсану уруғинг ким бўларди. Шунча пул сарфладингми? ... борми мақтанасан....- Наслиддин шундай бақирар эдики, овози аммалари ўтирган уйгача етиб борарди.
-Бўлди,- Таҳмина йиғламсиради. - Аммамлар кетса ҳоҳлаганча бақирасиз? Шарманда қилманг. Нима деган одам бўламиз?
-Ҳе ўша... Ҳозир чиқариб ҳайдайман барини.
Наслиддинни шаҳдини кўриб Таҳмина қўрқиб кетди.
- Тўхтанг, мана олинг- деди жон ҳолатда никоҳ узугини қўлидан ечиб,- зиракдан анча қиммат. Фақат ҳозир жим бўлинг.
Наслиддин қўлидаги узукка бир қараб индамай уйига кириб кетди. Таҳмина эса уни ортидан қараб қоларкан жамики эркак зотига лаънат ўқиди. Наҳот эркаклар шунчалар паст бўлиб кетишган.
Ўзини қўлга олиб меҳмонлар олдига борди.
- Нима бақир-чақир,- деди катта аммаси.
- Ҳа Наслиддин акам янгамни уришди. Айтганини қилмаган экан.
-Келинними сизними?- қайнонаси Ҳамида опа чалпиллаб чайналганча деди,- меҳмон чақирдинг деб бақирмадими?
Қайнонаси ялт этиб қараган меҳмонларга эътибор бермади.
-Менга нима дейди. Эркак киши меҳмонга аралашмайдику,- деди Ҳамида опага олайиб.
Таҳмина то меҳмонлар кетгунча яна бирон кўнгилсизлик бўлмасин деб юрак ҳовучлаб турди. Бу калтабин одамлар орасида яшашдан жуда чарчаганди. Сабри ҳам кўп қолмаганди. Яна бир ҳаракат қилай болали бўлсак бўлди, бўлмаса ўйлаб кўраман деган қарорга ҳам келиб қолганди. Аммо йиққан пуллари ёз ўрталарида даволанишга етиб қолар деб мўлжаллаб турганида бўлган бир воқеа барча нарсага нуқта қўйди.
Ярим тунгача тикиш қилган Таҳмина роса чарчади. Озгина мизғий кейин давом эттираман деган ҳаёл билан шундоқ тикиши ёнига чўзилди. Қайнонаси билан бўлган навбатдаги жанжалдан кейин онаси Камолни ўз хонасига олиб кетганди. Таҳмина бунга кўникиб ҳам қолгани учун эътибор ҳам бермади. Кундузги асаббузарлик таъсирида ёмон туш кўриб босинқирай бошлади. Шу пайт кимдир юзларини силаганини ҳис қилди. Ҳарсиллаган нафасни ҳис қилиб уйғониб кетди. Ёқиб қўйилган чироқ ўчирилган, аммо ой ёруғида келган эри эмас қайнотаси эканини аниқ кўрди.
- Нима қиляпсиз? - деди илкис ўрнидан туриб.
-Тўхта, келин, бақирма. Ёлғиз ётибсан. Бир хабар олай дедим.
-Қўрқмайман. Чиқинг. Биров кўрса нима деб ўйлайди.
Таҳмина шу гапидан ўзи ҳам қўрқиб кетди. Ростдан ҳозир Наслиддинга ўхшаган кўриб қолса борми....
-Ҳеч ким билмайди. Сен бечорага ҳам қийин. Эринг бир гўрга ярамайди. Мана мен ўзим сени хурсанд қиламан,- Таҳмина устига бостириб келаётган Жўрабек акага чап беролмай қолди. Минг қилса ҳам эркак, Таҳмина уни қўлида ожиз аҳволга қолди. Юраги қинидан чиққудек урар, кийими юлқиб отилиб очилиб қолаётган баданида бегона қўлни сезиб жирканиб борарди. Аммо у таслим бўладиган аёл эмасди. Силтаниб сал нарида турган қайчига қўл узатди. Ниятига эришишига ишончи комил бадахлоқ чол бунга эътибор бермади. Аммо бўйни аралаш урилган тиғдан бирдан типирчилаб, ўзини орқага олди. Таҳмина эса уни қўлига яна битта қайчи урди. Қони қайнаб яна суқмоқчи бўлди-ю ўзини босди. Бу гап кўчага чиқса қандай бош кўтариб юради.
- Йўқол,- деди ғазаб билан устига тўғри келган нарсани илиб оларкан.- Ҳозир чавақлаб ташлайман.
Қайнота чиқиб кетишни маълум кўрди. Чунки Таҳминага бу аҳволда кучи етмасди.
Таҳмина чироқ ёқишга ҳам қўрқди. Эшик тамбалаб эрталабгача йиғлаб чиқди. Кўп хўрлик кўрди бу ҳонадонда , аммо ҳеч бири бугун бошига келган разилликка тенг келмасди. Эрталабга яқин бир оз тинчланди. Ўзи учун муҳим бир қарор қабул қилиши керак эканини тушинди. Нима учун бу уерда яшаяпти ўзи? Ўзидан бир из , фарзанд қолишини истайди, аммо бола кўрса битта унинг зурриёди бўладими? Туғмоқчи бўлган боласини қонида шу лапашанг эрини, пасткаш Наслиддинни, бадахлоқ Жўрабекни қони ҳам бўлади-ку. Кимларни уруғини кўпайтирмоқчи. "Бу уйдан номим ёмонга чиқмай кетганим маъқул. Бу чол бу қилиғини яна қайтармайди деб ким айта олади. Наслиддин бирон нарсани ҳидини сезса тамом бўламан. Ундан кейин бошимни қандай кўтариб юраман. Йўқ кетаман. Алкаш бўлса ҳам ўз отам. Жа бўлмаса пул билан оғзини ёпаман." Шу қарорга келиб ўрнидан турди. Ҳамма ёқни тартибга келтирди. Бичилган кийимларини тикишга киришди. Нонуштага ҳам чиқмади. Тушга яқин ишини тугатди. Кейин ташқарига чиқди. Ҳали бичилмаган матоларни бир тугун қилиб эгаларига тарқата бошлади. Олган сепларини ҳам уйга икки уч келиб тарқатди. Нега бундай қилаётганини сўраганларга даволанишга кетаётганини айтди.
-Тинчликми? -йўлини дам олиш куни бўлиб ишга бормаган Наслиддин тўсди. - Бунча типирчилаб қолдингиз?
-Кетяпман,- Таҳмина қайнакасини кўзига тик қаради,- машина айтдим нарсаларимни ортиб кетишади.
- Бу гап қаёқдан чиқди.
- Кеча шифокорга боргандим. Мен туғмас эканман. Даволашни фойдаси йўқ деди. Боласиз бу уйда яшашимни фойдаси йўқ.
Таҳмина кеча фақат безакка борганди. Кетиш учун энг тўғри сабаб шу эди.
Наслиддин бу гапга ҳайрон бўлиб қараб қолди. Қолгани бир зумда бўлди. Ҳовлида ҳамма ҳайрон эди. Бу ўжар келин бирдан нега кетадиган бўлиб қолди. Фақат қайнота чиқмаган у оғриётган яраларини силаб деразадан қараб турарди. Таҳмина ҳамма нарсаларни ортиб бўлгач эрини олдига келди.
-Жавобимни беринг.
Камол ҳеч балони тушунмай ўтирарди. У акасига қаради. Аммо акасини ўзини ҳам нима дейишини билмай турарди. Қайнонаси ҳаммани ўрнига жавоб берди.
-Бер жавобини сенга бундан зўрини олиб бераман. Айт. Уч талоқсан де.
Камол афтидан хотинини кетишини истамади. Мўлтираб унга қаради.
- Мен сизга бола туғиб беролмайман. Бошқасига уйланиб бола чақа орттиринг,- Таҳмина ҳозир фақат шу ҳовлидан чиқиб кетишни ўйларди. Чунки Бу ерда нафаси бўғилиб кетаётганди.
-Бер жавобини,- гапга Наслиддин ҳам аралашди. - Кецин.
-Айт ўғлим,- онасини зуғимидан кейин у паст овозда деди:
-Жавобингни бердим.
-Уч талоқсан де.
-Уч талоқсан.
-Бор энди йўқол. Сендай келиндан қутилганимга шукур. Ўзим сенга бугундан қиз қидираман, ўғлим.
Таҳмина дарвозага етганда қўшнилари Абдукарим ака келиб қолди.
-Қизим, тўхтанг. Маҳалла кўй бор. Қариндош уруғ бор.
-Фойдаси йўқ, амаки. Уч талоқ қўйиб бўлди.
- Эй аҳмоқ,- ака ука юзланди ота,- шунча жаҳлинг чиқса ҳам уч талоқ демай туришинг керак эди. Энди ҳоҳласаларинг ҳам никоҳ тикланмайди.
-Керак ҳам эмас,- Таҳмина кўчага отилиб чиқиб кетди.
Бошида отаси жанжал кўтарди. Аммо Таҳмина эрини уйидан олиб қайтган нарсаларини ҳаммасини сотиб отасини олдига ҳам пул қўйгач овози ўчди. Шундан кейин ҳам тикув цехига ҳам шифохонага фаррош бўлиб ишга кириб рўзғор қиляпти.
Тоҳир.
Тоҳир ўқийдиган синфда "кўча" болалари кўп эди. Ўқишга умуман қизиқишмас, кўчада таралла бедод қилиб юришни яхши кўришарди. Нима қилсин бойлар билан юришга пули йўқ, билимлилар билан бўлай деса улардек ҳафсала ҳам, улар борадиган ўқув курсларига боришга маблағи йўқ. Фақат шу кўча безорилари қолганди. Улар билан зерикиш нима билмасди. Қолаверса отасини алкаш эканидан уялишни ҳожати йўқ эди. 5 ўртоқни ҳаммаси шунақа оиладан омади чопмаганлар эди. Аҳмадни отаси қамалиб кетган, онаси икки жойда ишлар ўғлига вақт ажратиши қийин эди. Фарҳодни ота онаси чет элда бўлиб, уни фақат қорнини тўқлайдиган холаси билан турарди. Азамат асранди ўғил бўлиб, ота-онаси ўзлари фарзандли бўлгач, унга муносабатлари ўзгариб кетганди. Ҳалил эса ота онаси ажрашиб кетган ўгай ота билан яшарди. 9 битиришларига 3 ой қолганда уларга Ҳалил уларни узоқ қариндоши аммо яқин улфати улардан 6 ёш катта Рамиш билан таништирди. Рамиш билан вақтлари аввалгидан ҳам мароқли ўта бошлади. У қизиқ нарсаларни биларди. Ёш ўсмир йигитчалар сирли туйилган кўп нарсаларни у аллақачон синаб кўрганди. Уларга чекиш, ичишни қизларга гап отишни яна анча мунча нарсаларни ўргатди. Хатто бир гал уларни "дугоналари" ёнига ҳам олиб борди. Тоҳир кетворган жонон олдида довдираб қолди, қиз иршайиб уни эркалади.
-Ўзим ўргатаман ҳаммасини.
Шу кундан кейин унда қандайдир ўзгариш бўлди. Ўзи катта бўлгандек эркакдан ҳис қила бошлади. Энди ғурбатхона уйига боришни истамасди. У ерда нима ҳам бор. Сендан умидим катта деб мунғайиб турадиган доим уйда жанжал бўлмаслиги учун отасини оғзидан чиққанни ҳозирлаш билан оввора онаси. Доим пул топиш билан банд сен ўқишинг керак деб доим пул берадиган аммо ўқишига қизиқмайдиган опаси. Кўргани кўзи йўқ алкаш отаси.
Ўртоқлари билан эса у бутунлай бошқа оламга киради. Бу ерда ҳамма нарсадан ҳатто уларни шилқим гапини силкиб солган қизларни қарғиши ҳам хурсанд бўлишарди. Ўртоқлари билан бўлганда вақт шунчалик тез ўтиб кетардики, уйига қайтиш сира ёқмасди. Аммо уларни йиғилишлари учун ҳам пул керак бўларди.
Давоми бор...
Муаллиф:
#Мафтуна_Абдуллаева
Присоединяйтесь к ОК, чтобы подписаться на группу и комментировать публикации.
Комментарии 1