#НАСТАРИН_ҲИДИ
МУАЛЛИФ: САИДА АЗИЗ (Саида ҚОРАБОЕВА)
#13
КУНДАЛИКДАН
2001 йил... июнь
Аллоҳим, Ўзингга шукр!Сени жуда яхши кўраман, Роббим! Мени ношукр, нолийдиган бандаларинг сафида қилиб қўймагин!
Турмушим бир текисда ўтяпти. Аммо... қайнонам билан феълимиз мос келиши қийин бўлаяпти. Бу аёлнинг кулганини кам кўраман. Баъзида мени хоҳламай келин қилгандек туйилади. Даврон акамнинг биринчи аёли билан муроса қилишолмаган экан. У қайнонам нима деса гап қайтариб ташларкан. Ўз билганидан қолмаскан (ҳарқалай қайнонам шундай деди).
Очиғи, қайнонамнинг (Ойижон, деб ёзгим келмаяпти) феълини тушуниш шу қадар мушкулки... Ундан кўра психологик терминларни тез илғаб олишим аниқ. Айниқса, менинг либосларимдан камчилик топаверади. “Бошқа кўйлагиз йўқми? Яна шу молтопар либосингизни кийиб олдизми?” деб камситадими-ей... Ота-онам бор бисотини сарфлаб тўй қилган бўлса... Менку ўқишни тамомлаганман. Яна иккита синглим шартнома асосида ўқиса... Қолаверса, тўйдан олдин молиявий муаммоларни айтганимда, тўйни кечиктиришни истаганимда, Даврон акам йўл қўймади. Ҳаммасини ўзим кўтараман, деди. У сўзида турди. Тўғри, ота-онам ҳам қараб туришгани йўқ. Бир қизга қилиниши керак бўлган барча идиш товоғу, сарпо суриқ қилинган. Аммо либос масаласида... мен доим классик кийиниб юрганим учун кўп кўйлак тиктирмадим. Истамадим. Бу ёғига ёз бошланиб кетади... Уй ичига етти-саккиз хил, ишга уч тўрт хил... Аммо негадир ҳеч бири қайнонамга ёқмаяпти. Ё, Аллоҳ ўзинг сабр бер!
Тўйдан бир ой ўтиб, ишга чиқдим. Даврон акам билан чиқиб кетаётган пайтда қайнонам йўқ жойдан иш излаб қолади. Бир қарасанг ҳовлидаги йўқ ўтларни юлишга тушади. Бир қарасанг, қайта-қайта ошхона деразасини артади. Тунов куни болахонага чиқиб тозалаяпти. Мен кийиниб чиққанман. Ўғли кутиб турибди. “Ойи, биз кетдик”, деганди, энсаси қотиб: “Яхши бор, болам”, деди. “Лар”ни қўшиб қўйса нима бўлади... камига йўлда кетарканмиз, эрим менга тумтайиб кетди. “Сен ясан-тусан қилиб олганча мен билан кетаяпсан, ойим уйнинг ишини қилаяптилар”, деганча, мени койиб берди. Орада гап талашиб қолдик. Икки кундан кейин эса Даврон акамнинг ўртоғи туғилган кунига таклиф қилди. Уйдан чиқарканмиз, эрим онасига “Ойи, биз кечроқ қайтамиз. Келинизни ишдан олиб, Боҳоникига туғилган кунга ўтамиз”, деди. Мен эса умр йўлдошим айтгани учун индамадим. Туғилган кундан шу қадар бахтиёр қайтдим. Иккимиз машинада тунги шаҳар кўчаларини айландик. Машинада қўшиқни баланд қилиб қўйиб олганмиз. Қалбимизда муҳаббатни ҳис қиламиз. У менинг қўлимдан тутиб олган. Мен эса... худди фильмлардагидек...
Бироқ уйга келишимиз билан қайнонамнинг тунд қиёфаси қарши олди. Менга аччиқ қилиб, саломимга ҳам алик олмади. Дарвозани алам билан очиб, терс ўгирилиб кириб кетди. Даврон акамга қараб қўйдим. У эътибор бермади, чоғи, бамайлихотир машинани ичкарига олиб кирди.
Эртаси куни ҳам саломимга зўрға алик олди. Эй, Художон, Ўзинг сабр бер! Мен яхши келин бўлишни жудаям, жудаям истайман!
2001 йил.... июл
Аллоҳим, Ўзингга шукр! Кундаликжон, мени кутиб сарғаймадингми... Бир янгилигим бор. Юрагим остида митти юракча уришни бошлабди. Мен она бўларканман. Қандайин бахт... Бирваракайига иккита синглимни унаштиришди. Ота-онам “Ўзи яқинда қиз узатдик”, дейишсада, қўярга қўймас, фотиҳа қилишга келишибди қуда томон. Шунақанги хурсандман. Мен опа бўлиб уларнинг йўлини тўсаётгандим. Хижолат бўлаётгандим улардан. Шу сабаб ҳам ажрашган бўлсаям, майли, деб Даврон акага турмушга чиқдим. Билмадим, бу тўғри танловми ёки... Одамзод бирга яшаганинг сари унинг қандайлигини билиб бораркансан. Кўзингга олмосдек ярқираб кўрингани шунчаки қуёш нурида товланган оддий тош бўлиши ҳам мумкин экан..."
Эшик тақиллаб, котиба қиз Сабрия Иброҳимовнадан киришга изн сўради.
- Бир йигит турибди. Айтишича, устозингиз юборган эмиш.
Психолог қизил муқовали дафтарнинг орасига хатчўпни қўйдида, ўрнидан турди.
- Таклиф қилинг... устоз айтганларига уч кун бўлдиёв... ёдимдан чиқибди.
Котиба “хўп” деганча хонадан чиқди.
#14
Сабрия Иброҳимовна рўмолини тўғирлаб улгурмай, хона эшиги бир чертиб, очилди.
Ичкарига баланд бўйли, келишган, қирра бурунли, қошлари қора, кўзлари бироз қисиқ йигит кирди. Ташқи кўринишидан бадавлат экани сезиларди. Устидаги кастюми қимматбаҳолиги, лакирон туфлиси ялтириб туриши ўзига жуда эътибор беришига ишора эди.
-Ассалому алайкум, - салом берди йигит мутахассис аёлга.
- Ваалайкум ассалом, келинг... – дея жой кўрсатди психолог. Йигит кўрсатилган жойга ўтираркан, кўзлари билан хонани бир қур кўздан кечирди.
Хона деворидаги жумлани пичирлаб ўқиди:
- Нохушликлар ҳаётингизга очилиши керак бўлган эшикларнинг калитидир.
Дард сизга йўл кўрсатади. Нохушликларни эмас, очилган эшикларни ҳис этинг!
Мавлоно Румий
Сабрия Иброҳимовна унинг дона-дона қилиб ўқишига аҳамият берди. Йигит деворда илинган ёзувни ўқиб бўлгач, аёлга юзланди:
- Румийнинг мухлисимисиз, дейман...
- Ҳа... Табрезийнинг ҳам! – деди психолог қаршисидаги мижозга.
- Мен эса Навоийни яхши кўраман! – деди йигит жилмайишга уриниб, давом этди: - "Эл нетиб топқай мениким, мен ўзимни топмасам... "
- Ўзингизни топишга уриниб юрибсиз, чоғи... – сўради психолог. Йигит бош ирғади.
- Шунақа деса ҳам бўлади... Топиш шу қадар душворки... Ўзингни излаб, ўзлигинг денгизига чўкиб кетишинг мумкин экан...
- Исмингиз нима? – қўлига блокнотини олди психолог.
- Манучеҳр. – деди йигит жиддий оҳангда. Бемалол ўзини ортга ташлаб, диван суягичига суяниб ўтираркан, давом этди: - Шундай исмни эшитганмисиз?
Сабрия Иброҳимовна бош ирғади. Йигит эса гапини давом эттирди:
- Манучеҳр қадимги форсий исм бўлиб, "Ману" жаннат "Чеҳр" юз, яъни жаннат юзи деган маънони билдиради.
Сабрия Иброҳимовна билимдон, ўз фикрини бемалол билдираётган бу йигит унинг ёнига нега келганига ҳайрон эди. Гап-сўзидан, ўзини тутишидан руҳий изтироби бор инсонга ўхшамасди.
- Ёшингиз неччида, Манучеҳр? – сўради мутахассис яна блокнотга ёзаркан.
- Опа... келинг, расмий тусда эмас, эркин гаплашайлик. Очиғи, устозингиз мени сизнинг ёнингизга юборди. Билмадим, нега... балки мен у кишига ёқмагандирман. Хуллас, опа, мен кечаси билан ухлолмайман. Кўзим юмилди дегунча, алоқ-жалоқ тушлар кўраман. Кўринмаган шифокорим қолмади, ҳисоб. Дорилар ҳам сўнгги пайтда кор қилмаяпти. Кундузи бирозгина мизғиб оламан, бироқ кечаси... бошим қизишни бошлайди. Ўзимни роса чарчатиб, қотиб ухлашни истайман. Лекин... Охири бир невропатолог психологга кўринишни тавсия қилди. Менга устозингизнинг рақамини беришди. Бордим, гаплашдим. Аммо опа негадир мени сиз томонга йўллади. Сабабини билмайман. Фақат илтимос, сиз ҳам мени бошқа одамнинг ёнига юборманг, - кулимсиради йигит.
- Қанчадан бери бу ҳол такрорланяпти? – саволга тутди аёл.
- Охирги уч ойдан бери...
- Уч ой аввал нима бўлганди ҳаётингизда? – йигитга синовчан тикилди аёл.
- Уч ой аввал... – пешоналари тиришиб эслашга уринди Манучеҳр. – уч ой аввал...
#15
Йигит эслашга уринди-ю, эслолмади.
- Узр, эслолмадим. Ҳаётимда ҳам, бизнесимда ҳам ҳаммаси яхши.
- Қандай бизнес юритасиз?
- Қурилиш компаниям бор. Кўп қаватли уйлар, ҳовлилар қуриб, сотамиз.
- Уч ой аввал бирортаси уй сўраб келмадими?
- Йўқ... опа... уй билан боғлиқмас...
- Балки қарзлар дегандек... одатда қарздор одам ҳам ухлолмайди.
- Мен қарз олишни истамайман! Ҳаммасига астойдил ўқиб, тил ўрганиб, хориждагилар билан шартнома тузиб, инвестиция киритиб эришганман.
- Оилангиз-чи... – мижознинг кўзларига синчковлик билан тикилди психолог.
- Оилам... жойида. Отам ёшлигимда вафот этган. Онамнинг ёлғиз фарзандиман. Онамнинг меҳнатлари ва дуолари билан шу кунларга етиб юрибман. Севган қизимга уйланганман. Ўғил, қизим бор, шукр!
- Яқин орада стрессли вазиятни бошдан кечирмадингизми? – яна савол берилди мижозга.
- Стрессли вазият... – гавдасини олдинга ташлаб ўтирди Манучеҳр. Бош чайқади. – Менимча, йўқ!
Сабрия Иброҳимовна ўрнидан туриб, ёзув столининг ёнидаги стулга ўтирди. Йигит унинг столидаги гулларга назар ташларкан, жилмайди.
- Сиз ҳам настаринни ёқтирасизми?
- Яна ким ёқтиради? – сўради аёл.
- Онам... ҳозир бизнинг ҳовлига кирсангиз, настарин ифорини туясиз. Бутун ҳовлини тутиб кетган.
Сабрия Иброҳимовна калаванинг учини топгандек бўлди:
- Манучеҳр, болалигингиз қандай кечган?
Йигит аёлга бир қараб қўйдида, бош қимирлатди.
- Ҳамма қатори... рисоладагидек...
Ҳамма саволларга очиқлик ва кўзлари кулиб жавоб бераётган мижоз бу саволга қисқа ва кўзини олиб қочиб жавоб қилди. Психолог мана шу жойдан ҳаммасини бошлаш кераклигини илғади.
- Болаликда нима эсингизда қолган? Айни қайси хотирани мароқ билан эслайсиз?
Йигит аёлга бир қараб қўйдида, ўрнидан турди.
- Майли, опа, бир соат ўтиб кетибди. Мен энди борай... менимча, сиз ҳам менинг дардимга жавоб беролмайсиз...
- Дард эгасининг дармони унинг ўзида бўлади! – деди Сабрия Иброҳимовна қатъият билан. – Қачонгача қочиб юрасиз дарддан? Бир йўла ҳаммасига жавоб топиш керакмасмикан?
Манучеҳр опага бироз тикилиб турди.
- Балки бирор кун келарман ёнингизга... Ҳозирча хайр, - дедида тез-тез қадам ташлаб чиқиб кетди.
Сабрия Иброҳимовна унинг ортидан боқаркан, афсус билан бош чайқади. Яшил муқовали дафтарга ёзишни бошлади: “ Саволлар ҳар доим жавоби билан бирга берилади. Дард ҳам дармони ўзида яширин бўлган ҳолатда ташриф буюради. Аммо... танадаги оғриқлар, ғалаёнлар руҳиятдаги оғриқларнинг акси бўлади. Қалбингдаги дардни англамай туриб, танангни даволай олармикансан...”
#16
КУНДАЛИКДАН
2001 йил...июл
Ҳаёт мен ўйлагандан ҳам мураккаброқ ва чигал экан. Инсон зоти ҳар доим қаршисидаги одамни зоҳиран кўраркану, ботинан тушуниб етиши мумкин эмаскан. Бир том остида яшаб кўрмагунча унинг қандайлигини англашинг душвор экан. Ота-онамнинг даврида чиндан ҳам мазза қилиб яшаганимни энди биляпман. Бу эр деганнинг даҳмазаси бунча кўп бўлмаса... кўнглига йўл топиш бирам қийин.
Қайнонамнинг тилини топишга ҳаракат қилиб юрган кунларимда Даврон акам билан жанжаллашиб қолдик. Бунчалик майдагап одамга турмушга чиқаман, деб ўйламаган эдим. Художон, ўзинг ёрдам бер менга! Жуда совуқ муомала қилади.
Қайнонам атайинми ёки билмасданми, мени собиқ келинининг исми билан чақирди. “Шаҳло, бу ёққа қаранг...” Мен ҳайронман. Ортимга қарадим. Ҳеч ким йўқ... “Шаҳло дедим... “ “Бўлсангиз-чи”, деб ўшқириб бергач, менлигимни тушундим. Тўйдан аввал эримнинг собиқ хотини Шаҳло исмли аёл бўлганини эшитгандим. Қайнонам ҳам бир-икки гапида қистириб ўтганди. Бироқ ҳозир менга Шаҳло деб мурожаат қилиши кўнглимга оғир ботди. Сездирмадим. “Адашиб кетибман”, дер ҳеч бўлмаса деб кутдим, ҳатто... Йўқ, қайнонам индамади. Кечқурун Даврон ака ишдан келгач, гап орасида ҳазиломуз тарзда гапирдим: “Ойижон, мени Шаҳло деб чақирдилар” . “Онам шунақа исмларни чалкаштириб юборадилар”, деди эрим кўзимга тикилиб. “Тўғрику-я, лекин мен ғалати бўлдим!” дея кўнглимдан кечганини рўйи рост айтиб қўйибман. Даврон ака бирданига тумтайиб олди. Дарров ўрнидан туриб , жавондан сочиқни олганча чиқиб кета бошлади. Мен ҳайронман. Секин йўлини тўсдим. “Жооон” деб эркаландим. “Қоч, йўлимдан. Чарчаганман. Ювиниб келиб, ухлайман” деди жаҳл билан. Уни хафа қилиб қўйганимдан хижолатда эдим. “Вой, Даврон ака, кечиринг. Сизни хафа қилмоқчи эмасдим, кечиринг...” Бўйнига осилдим. Қучоқладим. У эса худди ҳайкалдек ҳиссиз тураверди. “Қоч... чарчадим” деди яна ўша алпозда. Йўл бўшатдим. Ахир кечирим сўрадимку... нега лоақал яхши гапирмади. Тушунтирмади... мен онасини ёмонламадимку...
Вужудимда тушунарсизлик пайдо бўлди. Ҳаммомдан чиқишини кутиб турдим. Ўзимга оро бериб, эримни кутиб ётибман. У эса тўғри ўрнига ётди. Мен томонга ўгирилмади ҳам. Оҳиста елкасига қўлимни қўйдим. “Торт қўлингни...” деган совуқ жумладан қалбим оғриди. Мен нима қилдим? Нима дедим? Тонггача кўзимга уйқу келмади. Шу билан уч кун гаплашмади. Салом-алик, ҳа ва йўқдан иборат суҳбатимиз. Сиқилиб кетдим.
Эртаси куни эса қайнотамни касалхонага ётқизишди. Даврон ака касалхонада, дадасининг ёнида қолди. Қўнғироқ қилсам ҳам қисқа суҳбат. Ёрилиб кетай деяпман... Бу нима жазолашнинг янги усулими?
2001 йил... июль
Аллоҳим, Ўзингга шукр! Вужудимда янги бир вужуд ривожланяпти. Сиқилиш, йиғлаш мумкин эмас. Психологик жиҳатдан ҳаммасини билиб турибман. Аммо кучим етмаяпти. Тўйиб-тўйиб, айтиб- айтиб, бақириб йиғлагим келаяпти. Лекин кимга, қаерда кўз ёш тўкай...
Ишга борган куним яйрайман. Шу уйдан чиқиб кетсам, қалбимда шоду хуррамлик бўлади. Бироқ кунботарда қайтиш...
Эрим билан бир ҳафталик араздан сўнг ярашиб олгандик. Навбат қайнонамга... яна ўғлининг ёнида ойна артиб, ўзини кўрсатиб... энг ёмони эса...
Даврон акамнинг биринчи турмушидан икки фарзанди бор, бир ўғил, бир қиз. Бошиданоқ билганман. Даврон акам “Болаларим келиб туришади, қарши эмасмисиз?”, деганда, йўқ дегандим. Отаси бўлгандан кейин келиши мумкинку, деб ўйлагандим. Мана ўша кун келди!
Бугун эрталаб ўғли эмас, қизи кириб келди. 10 ёшда экан. Мен уй ичида дазмол қилаяпман. Дераза пардасидан ҳовли кафтдек кўриниб турибди.
#17
Дарвоза очилиб, қизалоқ ичкарига кирди. Қайнонам билан қучоқлашиб сўрашди. Қайнонам бизнинг уй томонга қарадида, “Бор, даданг ичкарида”, деганча киритиб юборди. Асабийлашиб кетдим. Жуфтим ич кийимда, қотиб ухлаб ётибди. Ўн ёшли қизалоқни ёш келин- куёв хобгоҳига киритиб юбориш учун оламжаҳон ақл керакмас-ку... Атайин қилди.
Эшикни очдим. Барно салом берди. Алик олдим. “Дадангиз ухлаяпти. Турса, чиқади!” дедим. Қиз индамай ортига қайтди. Яна парда ортидан кузатиб турибман. “Ҳа, кирмадингми?” сўради қайнонам неварасидан. “Дадам ухлаяпти экан!” деди у жавобан.
Қайнонамнинг фаросатсизларча қилган ишларидан чарчаб кетдим. Тўйимиздан уч кун ўтгач, менга Даврон аканинг либосларини, яна майда-чуйда буюмларини олиб чиқди. Орасида ўғли ва қизи тушган сурат ҳам бор экан. “Мана Барно ва Дониёрнинг сурати” деди. Адашмасам, болаларнинг бир ёшида тушган сурати. Ҳайрон бўлдим. “Хўп”, деганча олиб қолдиму, аммо ўйлаб ўйимга етолмадим. Нега берди? Мен бефарзанд, туғмас хотин бўлсам экан, болалар расмини тутқазса... Ё болаларнинг онаси марҳума бўлганда ҳам тушунардим. Бироқ ҳар икки ҳолат ҳам эмас... Нима демоқчи бу аёл?
Бугунги ҳолати эса...
Келин бўлганимга икки ойдан ошди. Бироқ қайнонамни шу қадар ёмон кўриб қоламан деб ўйламагандим. Қаерларгадир кетиб қолсамда... Даврон ака билан ёлғиз яшасам қанийди...
Бир вақтлар дугоналаримга “Мен қайнонам билан яшашни истайман. Унинг суюкли келини бўламан”, деб гапирардим. Катта гапирганман чоғи...
Даврон акамнинг иши ҳам, меники ҳам шаҳар марказида. Уйимиз эса шаҳардан анча четда... қанийди, тезроқ кўчиб кетсак...
Токсикозим бошланиб, гармонлар ўйнаётганига ҳеч нарса ёқмаяпии. Ҳар куни ёзаман дейману... ёзолмайман. Ухлаб қоламан. Художон, менга сабр бер... Сабр... “
Эшик тақиллаб, очилди. Сабрия Иброҳимовна ўтмиш дафтарини ёпиб, эшик томонга юзланди.
Остонада қўлида настариндан тузилган гулдастани тутганча, Рухсора турарди. Аёл бу гал оппоқ рангли кофта-юбкада. Кўзлари порлаган. Юзида хуррамлик.
-Мумкинми, опажон...
- Рухсора! Келинг, - табассум билан мижозини қаршилади психолог. Рухсора дарровгина келиб, аёлни қучоқлади.
- Опажоним... раҳмат, борингизга минг шукр! Бирам яхшисиз! Бу гуллар сизга... Ҳар доим хонангизда настарин бўлганига шу гулларни ёқтирсангиз керак, деб ўйладим, - деганча Рухсора аёлга гулдастани тутди.
- Раҳмат. Бугун ҳали гуллар алмаштирилмаганди, - кулимсиради мутахассис аёл. Гулдастани ойнаванд стол устига қўяркан, ҳамжинсига юзланди: – Кўринишингиз яхши. Кўз тегмасин! Нигоҳингизда ёғду порлаяпти.
#18
РУХСОРАНИНГ ҲИКОЯСИ
- Бу сиз туфайли, опажон. Яхшиям ўша куни ёнингизга келган эканман! Акс ҳолда... билмадим, ростан ҳам ўзимни ўлдирармидим. – бош чайқади аёл бир муддат киприкларини ерга қаратиб.
- Хўўш, нималар қилдингиз?
- Очиғи, ўзимга бўлган ишончни қайтариб бердингиз! Аслида қизлигимдан ўзимга ишонч баланд бўлганди. Бироқ охирги воқеалар, Акмалнинг манипуляция қилиши мени чўктириб, қўрқувлар исканжасида қолдирганди. Сиз берган далда, ишонч таъсир қилмай қўймади. Ўша куни бу ердан чиқиб, янги сим карта сотиб олмоқчи бўлдим. Лекин нимагадир фикримдан қайтдим. Сув бўйига бориб, ўйланиб ўтирдим. Шу маҳал турмуш ўртоғим қўнғироқ қилди. Қаердалигимни сўради. Сув бўйидаман, дедим. “Ёнимга келинг, дадаси... Сизга муҳим гапни айтишим керак!” дедим йиғламсираб. У қўрқиб кетди, чоғи... тезда етиб келди. Аввалига айтолмадим.
-Нима гап, Рухсор... гапир, нима бўлди? – деди менга тикилиб. Эримга қараб туриб, йиғлагим келди. Кўз ёшларим юзимни ювди.
- Дадаси, мен сизни росса яхши кўраман! – дедим унга. Равшан акам ҳайрон.
- Рухсор, тўғрисини айт... мени ваҳимага солма... бирор гап бўлдими?
Мен бош қимирлатдим.
- Дадаси, уч кун аввал ўзимни шу анҳорга ташламоқчи эдим. Сизни, болаларимни ташлаб кетишга кўзим қиймади. Ортимдан турли гап-сўзлар чиқишини, бир умр ўзингизни айблаб ўтишингизни истамадим. Кейин...
- Нима кейин, - деди эрим кўзлари катта очилиб.
- Кейин... психологга бордим. Унга ўзимни ўлдирмоқчилигимни айтганимда, психолог бу ожизлик, Аллоҳга исён, деди. Бугун эса ҳаммасини сизга рўйи рост айтишимни тайинлади. Билмадим, балки гапларимга ишонмассиз, балки...
- Рухсора, чайналмай гапир! – тоқати тоқ бўлиб бақирди эрим. – Нима бўлди? Нега ўзингни ўлдирмоқчийдинг... тушунмаяпман!
- Дадаси, сизга турмушга чиқишдан аввал, уйимизда усталар ишлашганди. Шулардан биттаси ортимдан қолмасди. Мен унга умуман қарамаганман, ҳатто менсимаганман. Сиз менинг қандай қиз бўлганимни яхши эслайсиза... – дедим эримга тикилиб бир муддат. У бош ирғади. – Мен сизга турмушга чиққунча ҳеч бир йигит билан юрмаганман, гаплашмаганман. Ўзимни сиз учун асраганман.
- Буни биламан!
- Хуллас, ўша йигит бизникидан ишлаб юрганида, уйимизга аллақаёқдан кириб, менинг ечинаётганимни суратга олган. Мен билмайман ҳам. Шу билан менга шантаж қилган. ўша пайтдаёқ видеони ўчиртириб, пулини бериб юборгандим. У яна пайдо бўлди. Яна... шантаж қилаяпти... видеони ўчирмаган экан... – деганча йиғлаб юбордим. Эримнинг қўли мушт бўлиб тугилди.
- Ким у... қаерда? – деди кўзлари қонга тўлиб.
- У ҳар куни менга қўнғироқ қилади. Учрашувга чақиради. Пул сўрайди. Агар бермасам, сизга видеони юборишини айтиб, қўрқитади. Бугун... нима бўлса бўлсин, деб сизга ҳаммасини айтаяпман. Бу гапларни психолог опага ҳам айтдим. У сизга айтишимни тайинлагач, сизни чақирдим. Мени кечиринг... – деганча йиғлаб юбордим. Равшан акам мени бағрига босди.
- Рухсор, сени қандайлигингни яхши биламан! Мен сенга ишонаман. Қўрқма... лекин анави ифлосни дабдаласини чиқараман, - деди.
Хуллас, эртаси куни Акмал яна телефон қилганда учрашувга розилик бердим. Видеони қайтариб беришини сўрадим. У эса кўнмади. Ҳамма гапларни телефонга ёзиб олдик. Менинг ўрнимга учрашувга Равшан акам чиқди. Мен машинадан тушмай кузатиб турдим. “Агар яна бир марта хотинимга шантаж қиладиган бўлсанг, қаматиб юбораман! Дабдалангни чиқараман!” деганча бир-икки мушт туширди. Телефонни олиб, майда қилиб синдириб ташлади. Акмал қўрқон экан, узр сўраганча қочиб қолди. Икки кундан бери шунақанги тиниқиб ухлайман. Сабрия опа, борингизга шукр! Аллоҳ бежизга сиз томонга йўлатмаган экан! Жонингиз соғ бўлсин. Бу сизга, - деганча Рухсора бежирим сумкасидан кичик қутича чиқарди.
- Нима бу? – ажабланди Сабрия Иброҳимовна.
- Умр йўлдошим “Аёлимнинг жонини сақлаб қолгани учун опага бериб қўй”, деб атайин сизга беришимни тайинлади. Ҳаётга янада теранроқ қарайдиган бўлдим. Эр-хотин бир-биримиздан ҳеч қачон ҳеч нарсани яширмаймиз, деб ваъдалашдик. – деганча қутича қопқоғини очди Рухсора. Қути ичида занжир турарди.
- Опа, бу тоза кумуш. Кам топиладигани...
👇
Сизга оиламиздан эсдалик бўлсин! – деганча узатди Рухсора. Сабрия Иброҳимовна совғани оларкан, миннатдорчилик билдирди. Рухсора психологни бир муддат қучоқлаб турди. – Жуда хурсандман сиз билан танишганимга... Аллоҳ бизга ўхшаб адашганларини тўғри йўлга солишида сизни ёрдамчи қилаверсин!
- Раҳмат. Бу ҳаммаси Аллоҳнинг амри биланда... Рухсора, сиз учун хурсанд бўлдим. Ўлим сўнгги чора эмас... у энг, энг сўнггиси... ундан аввалги чораларни қўллаб кўриш керак доим. Эру хотин орасида ишонч бўлса, у ҳар қандай муаммога ечим топади. Жуфтингиз билан қўша қаринг... Бундан буёғига фақат яхши ўй-фикрлар билан яшанг... – деганча мижозини кузатди психолог.
#19
Рухсорани кузатган Сабрия Иброҳимовнанинг қалби ором топганди. Пичирлиб, Яратганга шукронасини айтди. Яшил муқовали дафтарни қоралай бошлади:
“ Ғам ва қувонч ораси худди муҳаббат ва нафрат каби бир қадам. Ғамга ботганингда шунчаки қувонч томон қадам ташланмайди. Инсон ўзини ғамга мубтало этишни, куйиб-ёнишни танлайди. Ҳикматини изламайди. Нафратда ҳам шундай. Қалбни бутунлай нафрат эгаллаб олишига изн берилмаса, муҳаббат томон қадам ташланса, ҳаммаси ўзгаради!”
Хона эшигининг аста чертилиб, очилиши психологни ёзишдан тўхтатди. Остонада бир соат аввал хонадан чиқиб кетган йигит турарди.
-Мумкинми? – сўради Манучеҳр ичкарига кирмай.
Ним табассум билан ўрнидан турган Сабрия Иброҳимовна бош ирғади.
- Бемалол...
- Қайтишимни билгансиз-а... – деди мижоз мутахассисга қараб.
- Йўқ, мен ҳеч нарсани билмайман. Аллоҳ билдирганидан бошқа... – деди психолог.
- Офисингиздан чиқаётиб, гулдаста кўтарган, юзи қувончдан порлаган аёлни учратдим. Назаримда, у жуда хурсанд эди. Гулдастани сизга олиб келган деб ўйладим.
Психолог гулдонга солиб қўйилган гулларга ишора қилди.
- Тўғри ўйлабсиз...
- Машинада ўтириб, бир муддат хаёлга толдим. Балки сиз айтгандек ҳаммасини тўкиб солиш керакдир. Шунинг учун ортимга қайтдим. – у диван ўриндиғига суянди. Бошини суягичга қўйиб, кўзларини юмди.
МАНУЧЕҲРНИНГ ҲИКОЯСИ
Сабрия Иброҳимовна атайин жим турарди. Йигитнинг ўзи сўз бошлашини кутарди. Йигит бошини кўтариб, аёлга нигоҳини қаратди.
- Уч ой аввал ҳаётингизда нима бўлганини сўрадингиз... Ўшанда йўлда бир болани уриб, юбордим. Ўн ёшлар чамаси... атайин қилмадим. Тезлигим ҳам баланд эмасди. Боланинг ўзи йўлимни кесиб ўтди. Аранг тормоз бердим. Бола туртилиб кетганди. Аммо ҳуши жойида эди. Дарров касалхонага етказдим. Боладан сўраб, отасига қўнғироқ қилмоқчи бўлдим. “Йўқ, дадамга қўнғироқ қилманг. Мен яхшиман”, деди. “Уйдагиларинг аҳволингни билишсин”, десам, “Йўқ, дадам сиздан пул оладида, яна ичади. Кейин ичиб келиб, онамни уради. Мен буни истамайман!” деди. У менга нимани эслатди биласизми? Ўтмишимни!
#20
МАНУЧЕҲРНИНГ ҲИКОЯСИ
-Болалигимни эслагим келмайди, - дея чуқур хўрсинди йигит. Қўлларини қовуштирди. Бир нуқтага тикилиб, бироз жим турди. Ўша томонга қараган кўйи, гапида давом этди: - Дадам нимагадир кўп ичарди. Омадсизлиги учунми ёки улфатлари яхши эмасмиди.. ё бошқа сабабми, билмадим, аламини фақат ичкилиликдан оларди. У кунора ичиб келарди. Бу пайтда менинг митти юрагим титраб турарди. “Қанийди, дадам келмаса”, дердим доим. Нега, биласизми? Чунки ўша куни у онамни калтакларди. Жимгина жойига кириб ётмасди. Мен йиғлаганча онам ва дадамни ажратардим. Тун бўлмаса, дердим. Чунки тундан қўрқиб қолгандим. Ҳатто кечалари ҳам ухлашга чўчирдим. Мен ухлаб қолсаму, дадам онамни уриб, ўлдириб қўйса нима қиламан, деган ҳадик ва хавотирда яшардим доим. – кўзларида ёш йилтиллади йигитнинг.
У бармоқларини кўзларига босди.
Сабрия Иброҳимовна уни жимгина тингларкан, салфетка қутисини узатди.
- Раҳмат!
- Онангиз ҳеч кимга шикоят қилмасмиди? – сўради психолог йигитнинг кўзларига тикилиб. Манучеҳр бош чайқади.
- Йўқ! Онам акасининг қўлида ўсган етим қиз бўлган. Шу сабабми, билмадим, ҳеч кимга шикоят қилмасди. Кўкарган жойларини яшириб юрарди. Адашмасам, 4-синфда ўқирдим. Онам туғруқхонада эди. Синглимни дунёга келтирганди. Дадам яна ичиб келди. Дарвозадан кираётиб, гандираклаб кетди. Мен деразадан кузатиб турибман. Қўрқувдаман. Онамнинг ўрнига мени урмасайди, дейман ичимда. Овозимни ҳам чиқаролмайман. Бир маҳал дадам мувозанатни тутолмай, сал нарида турган “арматура”га бориб урилди. Қандай урилди, қоронғуда билмайман. Аммо ўша ердаги ингича труба қорнига суқилиб қолганди. “Вой дод, жоним!” деган овози эшитилди. “Манучеҳр, ўғлим!” деб хириллаб қичқирди. Мен ичкаридан чиқмадим. Ҳа, атайин чиқмадим. Унга ёрдам бергим келмади. Онамни шунчалар азоблагани учун жазо бўлсин дедим. Онамнинг йиғилари, аламлари, менинг қўрқувларим учун олган қасосим эди бу... Мен уни митти қалбим билан жазолагандим! Қўшни аёлларнинг онамга дадам ҳақида “Худодан қайтади ҳали” деган гапларини эшитардим. Худо дадамни жазолади, деб ўйладим. Мен уни шу қадар ўлиб қолишини хоҳладим, опааа... – Манучеҳр юзини тўсиб олди. елкалари силкиниб йиғларди. – Ёрдамга чақирган дадамнинг ёнига бормадим. Боргим келмади. Биз усиз бахтли яшаймиз, деб ўйладим. Онам ҳар куни калтакланмайди, кулиб юради. Кўкарган жойларини инқиллаб силамайди, дедим митти ақлим билан. Мен жим турдим. Дадам хириллаб, овоз чиқармай қўйди. Лекин унинг ёнига бормадим. Ҳеч кимни чақирмадим ҳатто...
Тонгда унинг ўлгани маълум бўлди!
Манучеҳр чуқур хўрсинди. Кафтлари билан кўз ёшларини артди.
#21
Сабрия Иброҳимовна графиндан сув қуйиб узатди. Йигит қўллари титраб, сувни олди. Ютоқиб ичди.
- Бу ҳақиқатни шу кунгача ҳеч кимга айтмагандим. Ўзимнинг ҳам ёдимдан чиқиб кетганди, ҳатто. Бироқ касалхонадаги боланинг дадаси ҳақидаги гапидан сўнг ўша ўзим қилган машъум хато ёдимга тушди. Негадир дадамнинг ўлимида ўзимни айбладим. Тўғри, дадам ўлгач, биз тинч яшадик. Онам бор умрини мен ва синглимга бағишлади. Мен ҳам ўзимни ўққа-чўққа уриб, оёққа туришга интилдим. Ўқидим, билим олдим, тил ўргандим. Ҳалол меҳнатдан ҳеч қачон оғринмадим. Нима тўғри келса, бажардим. Шукрки, ҳамма нарсага эришдим. Лекин... қалбим тубида худди харсанг тошдек оғир бўлиб ётган бу ҳақиқатни йиллар давомида бир бора очиб кўрмадим. Уч ой аввал у ўзини эслатди. Ўшанда онамдан илк марта дадам ҳақида сўрадим.
- Ойи, болалигимни эсласам, дадам сизни урган вақтлари ёдимга тушади, - дедим онамнинг қўлларини силарканман. Муштипарим маъюс жилмайди.
- Ҳа, дадангнинг ҳам алами ичида бўлганда, болам... кучсиз инсон бўлган. Кучи фақат менга етган, -деди.
- Барибир эркак киши ожизани уриши мардлик эмас, - дедим. Онам эса индамади. Маҳзун табассум билан бошимни силаб қўйди, холос.
Ишонасизми, опа... мен отамнинг қабрига ҳам бормайман. Боргим келмайди. Онам ва синглим боришади асосан. “Сен ҳам боргин”, дейди онам. “Бордим”, деб алдайман. Менинг болалигимни вайрон қилган ўша инсонни эслагим келмайди...
Худди ичи бўш қопдек бўшашди йигит. Ўзини яна ортга ташлаб, диван суянчиғига суянди. Сокинлашгани кўриниб турарди.
- Энди менга нима маслаҳат берасиз?
- Қўлингизни юрагингизга қўйиб кўринг... – деди психолог йигитга паст овозда. Йигит унинг айтганини қилди. – Хўш, тез ураяптими? Ёки секинми?
Йигит бир муддат жим турди.
- Менимча секинлашяпти.
- Ҳа, аста секинлашяпти. Боя жуда тез ураётганди.
- Қаердан билдингиз? -синовчан тикилди мижоз мутахассисга.
- Касб сири... – кулимсиради аёл.
Сабрия Иброҳимовна ўрнидан турди. Айланиб, ёзув столи ёнига ўтиб, ўтирди.
- Бугунча уйга боринг. Онангиз билан дилдан суҳбатлашинг. Эплай олсангиз унга ҳақиқатни айтинг. Айтолмасангиз, шарт эмас... Ўша болакайнинг сўзи бир пайтлар қолиб кетган жароҳатларингизни қайта очиб юборган. Ўз навбатида сирлар сандиғи очилган. Сизга тинчлик бермаслик бошланган. Буни сиз англаб етмагансиз. Ўша пайтда тун бўлмаслигини, ухлаб қолмасликни истагансиз, тўғрими? Мана... жавоб!
Йигит психологнинг гапларини эшитиб, бир муддат ўйланиб турди.
- Опа... мен қотилманми? Падаркуш эмасманми? – овози титраб чиқди.
- Манучеҳр! Сиз неча ёшда бўлгансиз ўшанда?
- Ўн ёшларда...
- Ёрдам бермаганингиз бу отангизни ўлдирдингиз, дегани эмас! Сиз аламда бўлгансиз! Сиз ақлли инсон эмас, бола бўлгансиз! Болаларча фикрлагансиз ва бунга ҳаққингиз бор эди. Сиз ҳозирги камолотга етган ақлингиз билан дадамнинг ўлимида айбдорман, деяпсиз! Тушунинг... Ўзингизни айблашни тўхтатинг! Онасининг калтакланишини кўрган ҳар қандай бола шундай қилиши мумкин эди. Чунки болалик ақли фақат онани ҳимоя қилишни истайди, холос. Сиз ҳам онангизни ҳимоя қилишни истагансиз, тамом! Дадангизнинг ўлимини эмас!
Йигит яна бир хўрсинди. Ўрнидан турди.
- Раҳмат, опа...
- Яна бир-икки марта келишингиз керак, Манучеҳр! Биласиз-а...
- Албатта! Бугун онам билан гаплашай... кейин яна келаман!
Манучеҳр хонадан чиққач, Сабрия Иброҳимовна стакандаги сувдан ҳўплади. Телефони жиринглади.
- Алло, Робия! Яхшимисан, жон қизим! Яхши юрибсанми? Ишларинг бўлаяптими? Конференция қандай ўтди? Нутқ сўзлай олдингми?
- Ҳаммаси яхши, ойи. Бугун мени Оксфордга таклиф қилишди. Нутқ сўзлашга... дуо қилинг...
- Дуодаман, болам. Роббим қўлласин! Сени яхши кўраман! – деганча телефонни ўчирди аёл. Кўзларида қувонч порлади. Қизил муқовали дафтарни олиб, вароқлай бошлади.
#22
КУНДАЛИКДАН
2001 йил...август
Яратганим Ўзингга шукурлар бўлсин! Гуноҳ ва хатоларимни ўзинг кечир. Ўзинг қўлла!
Бу уйга келганимга салкам тўрт ой бўлди. Шу фурсатлар орасида йиғлаганимдан кулганим кўпроқ бўлдиёв... Бу ношукрлик эмас. Яхшиям шу дафтарим боракан... Сендан таскин сўрайман, Роббим!
Кун-кунора йиғлайман. Баъзида арзимаган гап дейману... бироқ шу арзимаганларни ҳам кўтариш осон бўлмаяпти. Турмушнинг чигалликлари бунчаям кўп... Ўзимни не бир балога гирифтор этдим. Билмайман!
Даврон акамнинг телефонида қизлардан келган хабарларни ўқиб қолдим. Сўрасам, эрим “ўйин қилишади”, деди. Аммо бугунгиси ўзгача эди. Шу қадар яқин ёзилганки... Даврон ака ҳам саҳар бешда туриб жавоб йўллаган.
“Жоним, сизни соғиндим. Икки ярим йиллик муҳаббатимиз бор, ахир”.
“Сен икки ярим йиллик севгингни исботлай олмадинг!” деб жавоб ёзилган жуфтим томонидан.
“Мен ҳалиям сизни яхши кўраман!”
Тахминимча, эримнинг тўйдан аввалги “севишган” қизи бўлса керак.
Титраб кетдим. Тўйдан аввал ҳаётимда ҳеч ким йўқ, деб сўзлаган Даврон аками шу...
Ўринда беозордек ухлаб ётган эримга қарадим. Секин телефонни жойига қўйдим. Уларнинг “муҳаббат ҳикояси” ҳамон давом этмоқдами?
Йўлда бирга кетарканмиз, “Телефонингизга ким ёзди?” деб сўрадим паст овозда. Бирданига тутақиб кетган эрим, менга қараб ўшқирди: “Телефонимга тегишга нима ҳаққинг бор?” йиғлаб юбордим.
“Сиз менинг телефонимни титиб турасизку... Нега мен қарамаслигим керак?” дедим алам билан.
“Мен эрингман, тушундингми? Сен эса хотинсан! Телефонимга тегишга ҳаққинг йўқ!”
Ишхонагача жим йиғлаб кетдим. Бирам алам қилди. Мен кимга ишондим? Нега ишондим? Нега бу одамни ўрганмай, яхшилаб суриштирмай турмушга чиқишга розилик бердим?
Бир талай саволлар қуршовида қолгандим. Жавоби эса...
Ишхонага кириб борсам, раҳбарим Зиёда опа турибди. Ҳолатимни кўрган опа, нима бўлганини сўради. Тўлиб турган эканман. Дувиллаб тўкилдим. “Хафа бўлмагину, лекин у сени уйига ўтказиб қўйиб, кўчада билган ишини қилиб юрадиганлар хилидан менимча. Ҳадемай, ишдан бўшасанг ҳам ҳайрон қолмайман”, деди. “ Болангни ўйла, эсон омон дунёга келтириб ол... қолгани бир гап бўлади!” деди таскин оҳангида.
Уйга келгач, яна эрим аразлаб олганини билдим. Даврон акам гоҳида ҳафтада бир уйга келмасди. “Молимиз келган. Божхонада бўламан” дерди. Ота-онаси каби мен ҳам унга ишонардим. Шу вақтга қадар бирор марта юрагимга шубҳа солмагандим. Лекин...
2001 йил.... август
Аллоҳим нима бўлаяпти? Наҳот ҳаётим ёлғонлар орасида давом этса. Ўша кундан бери Даврон акам аразда. Мана уч кунки гаплашмаяпмиз. Ўзи ишга опкетади, ўзи опкелади. Лекин гапирмайди. Юрагим сиқилиб кетаяпти. Эркак кишининг аразчи бўлишини энди кўришим... Менинг дадам ҳеч қачон аразлаш тугул, онам билан урушиб қолишганини ҳам кўрмаганман. Тўртта қизни вояга етказган дадамнинг феъли бунчалар яхшилигини энди англаб етаяпман. Шунинг учун онам ҳар доим ёш кўринишини билдим. Онам... бу одамга турмушга чиқишимни истамаган эди.... Мен эса...
Бугун яна бирга кетаётгандик. Эрим почтага кириб кетди. Телефони машинада қолди. Орадан ҳеч қанча вақт ўтмай, жиринглади. “Муҳайё” деган ёзув... бу ўша куни хабарлар юборган рақам. Бир кўнглим, кўтариб,. жавоб бергим келди. Лекин яна бақириб беришидан чўчидим. Тегмадим.
ДАВОМИ БОР
#Saida_Aziz
Присоединяйтесь к ОК, чтобы подписаться на группу и комментировать публикации.
Комментарии 5