#НАСТАРИН_ҲИДИ
МУАЛЛИФ: САИДА АЗИЗ
#7
КУНДАЛИКДАН
2001 йил ... май
Аллоҳим, Ўзингга шукр!
Яна бир кун ортда қолди. Жуда кўп нарсаларни ёзишим керак. Кунларим жуда тез ўтаётгандек назаримда. Янги уй, янги одамлар... Одатда, касбим сабаб одамлар билан тез чиқишиб кетардим. Лекин келин бўлиб тушган хонадонингда бу қийин экан. Худди ўзимни кабутарлар орасига тушиб қолган мусичадек ҳис қилаяпман. Ҳар бир оила аъзосига жовдираб тикиламан. Ўзимча, “Мен психологман. Дарров улар билан чиқишиб кетаман”, деб ўйлагандим. Осон эмаскан. Турмуш деганлари ҳатто психологияда ўқиганларни ҳам саросимага солиб қўяркан. Умр йўлдошимнинг қариндоши бирам кўпки... Аммалари, холалари, келинойилари, амакисининг аёли, келинлари, қизлари... Ўҳҳў, ҳар куни меҳмон тайёр! Жуда серуруғ оилага тушибманда, дейман, ўзимча... Қўлим кўксимда, дарров ширин жилмайганча кутиб оламан. Мулозаматни ўринлатиб қўяман! Менга ҳам амма холаларим ўргатишган! “Тумандаги баобрў хонадон. Сен ҳам ёш бола эмассан. Ўзингни чиройли тут! Кўрган борки, ҳаваси келсин!”. Шунақа гаплар, кундаликжон! Ҳозир ярим тун. Бирам чарчаганманки... Даврон акам ҳали келмадилар... кутииб ўтирибман. Ва сенга ёзаяпман. Дарвоза тарақлади. Машина киряпти. Бўлди. Бугунга етар...”
Телефоннинг жарангги Сабрия Иброҳимовнани ўтмишдан бугунга қайтарди. Аёл дафтарни ёпаркан, смартфонига назар ташлади. Жилмайди. Дарровгина жавобга шошилди.
-Ассалому алайкум, устоз! Саломатмисиз?
- Ваалайкум ассалом! – нариги томондан кекса аёлнинг овози эшитилди. – Бизку яхши, Сабрияхон, ўзингиз қандайсиз? Ток шоудаги чиқишингизни кўрдим. Чаккимас!
- Раҳмат, устоз. Сиз дуо қилиб турсангиз, албатта ҳаммаси яхши бўлади.
- Доим дуодамиз, қизим!
- Борингизга шукр! – деди Сабрия Иброҳимовна овозидаги шодонликни яширмай.
- Сабрия, ёнингизга бир йигитни юбораман! Эътибор билан ишлашингизни сўраган бўлардим. – деди устоз Сабрияга жиддий оҳангда.
- Лекин устоз... биласизку...
- Биламан, эркаклар билан ишламайсиз! Асосан болалар ва аёллар билан ишлайсиз! Бироқ негадир бу йигитнинг муаммосига сиз ечим топадигандек туйилдингиз. Интуициям (ички сезги) алдамаган бўлса, бу йигит ИнШаАллоҳ яхши бўлади.
- Хўп... сиз нима десангиз шу! Аллоҳнинг билдиргани ва қўлимдан келгани қадар ҳаракат қиламан, - деди Сабрия Иброҳимовна ҳам гапига жиддий оҳанг бериб. Устози билан хайрлашиб, гўшакни қўйди. Бир муддат ўйланиб турган эди, яна телефон мусиқаси янгради. Психологнинг юзида табассум пайдо бўлди. “Лаббай”, дея қулоғига тутди. “Ҳозир... тушаман!”
#8
РУХСОРАНИНГ ҲИКОЯСИ
Сабрия Иброҳимовна офисига кириб келаркан, кутиш залида ўтирган Рухсорани кўрди. Жувон психологни кўрибоқ, ўрнидан турди. Саломлашишди. Биргаликда хонага киришди.
Рухсора бу гал хона бўйлаб тарқалган настарин гулининг ифорини тўйиб ҳидлади.
- Ҳар куни гулларни янгилаб қўйишадими? – сўради мутахассис ҳамжинсига юзланиб. Сабрия Иброҳимовна бош ирғади.
- Бирам ёқимли ифор... хонангизда қандайдир ёқимли ҳисни туяман, - деди Рухсора бироз очилиб. Психолог Рухсоранинг ташқи кўринишига, ўзини тутишига зимдан эътибор қаратди. Жувон ўтган галгидек тушкун ҳолатда эмасди. Қандайдир кайфиятида кўтаринкилик сезиларди.
- Раҳмат. Кўз тегмасин, бугун бошқачасиз! – деганча Рухсорага жой кўрсатди. Мижоз аёл кўрсатилган жойга ўтираркан, хўрсинди.
- Ким билсин... балки ўзимни қувноқ тутгим келаётгандир...
- Хўш, у яна қўнғироқ қилдими? – сўради Психолог. Рухсоранинг очиқ чеҳрасида бирданига тундлик пайдо бўлди. Бошини қимирлатди.
- Ҳа... жавоб бермадим. Хабар ёзди. Агар бугун тушдан кейин у билан учрашувга чиқмасам, эримга ҳамма суратларни ва видеони кўрсатишини айтди.
- Сиз нима қилмоқчисиз? – яна саволга тутди психолог.
Аёл елка қисди.
- Балки, расм ва видеони сотиб оларсиз ундан.
- Сотмайди. Шу билан ушлаб турибди-ку, мени. Қанақа қилиб сотсин? “Сени кўрмасам, ўламан, кўриб туришим керак”, дейди.
Сабрия Иброҳимовна ўрнидан туриб, ҳарир парда ортидаги деразанинг бир табақасини очди. Ичкарига шабода "мўралаб", ҳарир пардани ўйнади.
- Бугун ҳаво бирам ёқимли. – деганча яна қайта жойига ўтирди психолог. – Хўп, у сизни кўрмаса ўлиб қолади, шундайми?
Рухсора елка қисди.
- Орада сиз турмушга чиққанингизда, у уйланганида сизни кўрмаганди. Ўшанда ўлиб қолмабди-ку!
Рухсора ерга қаради.Паст овозда жавоб қилди.
- Билмадим.
Сабрия Иброҳимовна аёлнинг тирноғига суртилган қип-қизил бўёққа бир муддат тикилиб турдида, савол берди:
- Эрингиз ким бўлиб ишлайди? – Рухсора бошини кўтариб, савол эгасига назар ташлади.
- Бунинг нима аҳамияти бор?
- Бор, Рухсора! Биласизми, аслида барча муаммолар одам боласининг ички ҳолати билан боғлиқ бўлади. Яъни ичингизда нима бўлса, ташқари ҳам шуни акс эттиришни бошлайди. Аллоҳ Таоло инсонларни нега якка, якка яратганини ўйлаб кўрганмисиз? Ахир Унга осон эдику...Ер юзини бирданига одамларга тўлдириб қўйиш Аллоҳ учун муаммо эмасдику... Лекин Олий Зот одам боласини алоҳида қилиб яратишни маъқул кўрди. Ҳеч шу ҳақда ўйлаб кўрганмисиз?
Рухсора қаршисидаги аёлнинг фалсафасини англаб ололмасди. Унинг муаммоси билан Психологнинг фикрлари орасида нима боғлиқлик бор... Нега у бир боғдан, бир тоғдан гапиряпти. Шу тобда мижознинг бошига оғриқ кирди. Кўрсаткич бармоғи билан пешонасининг чеккасини уқалади.
- Оғриқ кирдими? – сўради Сабрия Иброҳимовна. Аёл бош ирғади. – Бу табиий... Мияга савол ташланганда, у аввалига ўйлашни истамай ҳимояга киради. Ҳимоя эса оғриқ кўринишида юзага келади. Инсон боши оғриганда ҳеч нарсани ўйлагиси келмайди.
#9
Рухсора узр сўради.
-Узрга ҳожат йўқ. Шунчаки бир нарсани билинг. Ўзингизни, ўз ичингизни, қалбингиз ҳис қилишни ўрганинг. Ичингизда қўрқув бор. Мана шу қўрқув сизни бошқаряпти. Сиз қўрқувни эмас, қўрқув сизни маҳв этяпти, Рухсора!
- Биламан! Қўрқаяпман! Эрим билса, оилам пароканда бўлишидан қўрқаман! Номим ёмонотлиққа чиқишидан қўрқаман! – изиллаб йиғлаб юборди жувон.
Сабрия Иброҳимовна аёлнинг ёнига ўтирди. Қўлларидан тутди.
- Қўрқувни маҳв этишнинг осон йўли унга қарши бориш. Унга таслим бўлиш эмас!
- Лекин Акмал ака...
- Акмал сиздан нима фойда кўряпти, ҳеч ўйлаб кўрдингизми? Сиз билан бирга бўлмаяпти, сизни эрингиздан ажратиб олиб, уйланмоқчи ҳам эмас, тўғрими? Нима манфаат бор?
Аёл соддаларча оҳангда жавоб қилди:
- Кўриб турмаса ўлиб қолади.
Сабрия Иброҳимовна эса кулимсиради:
- Ўлмади-ку, орада кўрмаган пайти, ўлмади-ку! Унга ҳеч пул бериб кўрганмисиз, видео ва расмларни олиш учун...Ҳозир нима деб пул оляпти?
- Ҳар хил баҳона қилади. “Хаёлимдан кетмаяпсан, сенинг йўлингни пойлаб ишлай ҳам олмаяпман”, дейди. Тезроқ қутулиш учун бераман кейин. Яқин-яқиндан буён очиқча талаб қиляпти. Юз доллар бермасанг, расмларни эрингга кўрсатаман, деди. Ундан кейин “Онамни туғилган кунига тилла узук совға қилмоқчи эдим, сени деб ололмадим”, деди.
- Узугингизни ечиб бердингиз... – аёлнинг бармоғига назар ташлади психолог. Рухсора ўнг қўлидаги ўрта бармоқни иккинчи қўли билан тутди. Бош ирғади.
- Бунақа яшаб бўлмайди-ку! Уйқуга ётишдан олдин қўрқаман, “Ишқилиб, қўнғироқ қилиб қолмасин”, дейман. Йиққан пулларимни бердим, узугимни бердим. Ортиқча пулим қолмади. Эримдан ҳадеб сўролмайман. Пул бермасам, сирим фош бўлиши тайин...
- Сиз у қадар қўрқоқ эмассиз. Кеча ҳам, бугун ҳам аҳамият бердим. Қўлларингизда қип-қизил рангли бўёқ. Эгнингизда ҳам қизил ва қора рангли либослар. Бу рангларни ўзига ишонган одамлар маъқул кўришади. Бироқ оқибатини ўйламай қарор қабул қиладиган одати бор уларнинг. Энг қизиғи эса, уларни ўзгалар фикри қизиқтирмайди. Кўряпсизми? Охирги иккита маълумотни: ўйламай қарор қабул қилиш, ўзгалари фикри... Сиз оқибатини ўйламай Акмални пул билан таъминлай бошлагансиз. Унинг фикри сизга қизиқ бўлмаган. Яна битта, психологик тест. Сумкангизни қаранг, ка-а-а-атта! Бу нимадан далолат? Қулайликдан. Қулайликни яхши кўрасиз. Сумкага ҳамма нарса жой бўлса, ҳамма нарсангиз ёнингизда бўлса... Акмалга нисбатан ҳам шунақа йўл тутгансиз, пулни олса, оғзи ёпилса, оз муддатга бўлса-да, мени тинч қўйса дегансиз.
- Бошқа йўлим йўқ эди-да! Пул бермасам, у видеони ҳам, расмни ҳам эримга кўрсатади-ку!
- Йўлингиз бор! Боя айтганимдек, қўрқувга қарши юрасиз! Муаммо ўзингизда. Ичингиздаги қўрқувдан халос бўлишингиз, ўзингизга қайтишингиз керак! Биринчи навбатда чиқиб, телефон рақамингизни алмаштирасиз. Иккинчи, ҳамма гапни эрингизга айтасиз. Ўша дераза олдида пойлаб видеога олгани, сизга пўписа қилиб, бирга расмга тушгани, сиздан эвазига пул олиб тургани... ҳаммасини айтасиз. Шунинг учун рақамимни алмаштирдим, дейсиз. Қўрқманг, сиз ўзгармас экансиз, атрофингиздагилар ҳам ўзгармайди, муаммо ҳал бўлмайди. Энг аввал, ўзингиз ўзгаринг, қўрқмасликни ўрганинг.
- Эрим ишонмаса-чи? Акмал уйимизни билади. Келиб ўзини бир нима қилиб қўйса... – йиғламсиради аёл.
- Ҳеч нарса қилмайди. У ўзини жуда яхши кўради. Икки дунёда ҳам эрингизга рўпара бўлмайди. Акмал сизнинг оилавий аҳволингизни яхши билгани учун яна қаршингизга чиққан. У сизни севмайди. Бойлигингизни севган. Севган одам бунақа озор бермайди. Севган одам севганининг бахтидан қувонади. Унга сизнинг пулларингиз керак. Ўзингиз айтдингиз, тайинли иши йўқ, дедингиз. Отаси билан келганида ҳам ишламасди дедингиз. Ўшандаёқ, сизнинг қўрқоқлигингизни, сиздан осон пул ундириш мумкинлигини билган. У айёр ва ўта қўрқоқ. Сиз бемалол унинг устидан ички ишларга ёзиб берсангиз бўлади. Агар янги рақамингизни топиб, безовта қилса, милицияга бераман, денг, ана шунда соясини ҳам кўрсатмайди. Тушундингиз-а? Чиқасиз, сим-картани алмаштирасиз, қўрқмасдан муаммони эрингиз билан бўлишасиз. – қатъият билан сўзлади Сабрия Иброҳимовна.
#9
- Лекин эрим... – дея психологга жовдираб тикилди аёл.
- Сиз унга рўй ростини айтинг. Хотиржам ҳолатда айтинг. Йиғлаб, ўзингизни оқлаб, ваҳимага берилиб сўзламанг. Ичингиздаги қўрқувни йўқотиб, сўзланг. “Нима бўлса бўлди!” деб қарор қилинг. Бунақа азобланиб яшагандан кўра, бир мартада ҳаммасини ҳал қилган маъқул!
Рухсора ўрнидан тураркан, чуқур хўрсинди. Кўз ёшларини артди.
- Раҳмат сизга. Албатта, яхши хабарлар билан ёнингизга келаман! – деганча хонани тарк этди мижоз.
Сабрия Иброҳимовна ёзув столига ўтиргач, яшил муқовали дафтарни қўлига олди. Очиб, ёзишни бошлади: “Биз доим қўрқувлар исканжасига тушиб қоламиз. Натижада қўрқувлар бизни истаган кўйига сола бошлайди. Ҳаммасини кўра била туриб, ичимизга ютамиз. Аммо қўрқувни енгишнинг энг осон йўли, унга қарши бориш. Дейлик, зулматдан қўрқасиз. Аммо қоронғу хонага кириб, беш дақиқа турсангиз, вақт ўтиши билан ана шу қоронғулик ортга чекинганини пайқайсиз, кўзингизга атрофдаги буюмлар ҳам кўрина бошлайди. Аслида қўрқувлар ҳам инсонга яхшигина дарс беради. Яъни қўрқув ва ботирлик орасидаги фарқни ўргатади. Чегарани тўғри қўя олиш керак, холос!”
Эшик тақиллаб, навбатдаги мижоз кирди хонага. Остонада қўлида пишиллаб ухлаётган гўдагини кўтарганча, ўзига қараган, гўзал ёш аёл кириб келди.
- Мумкинми? – аста овоз берди аёл.
- Келинг... бола билан қийналмайсизми? Истасангиз, қизларга бериб турамиз, - деди Сабрия Иброҳимовна.
- Йўўқ, у қўлимда ухлайди... – деганча кўрсатилган жойга ўтирди аёл. Кўзлари қизарган, юзлари сўлғин бўлсада, аёлнинг соҳибжамоллиги сезилиб турарди.
- Йиғладингизми? – сўради психолог.
- Билиняптими? – деди аёл аламли кулимсираб.
- Ҳа... Исмингиз нима?
- Хусния! Ёшим 26 да... – деганча аёл лаб тишлади. Яна йиғлагиси келаётгани кўзларидан тшшиб чиқишга шай турган томчилардан аён эди.
#10
ҲУСНИЯНИНГ ҲИКОЯСИ
- Келин бўлганимга бир ярим йил бўлди. Аммо шу қадар стрессга тушганманки... қандай тушунтиришни ҳам билмайман, -ҳикоясини бошлади Ҳусния. – Опа, жуда чарчадим. Толиқдим.
Сабрия Иброҳимовна столи устида телефон тугмасини босиб, котиба қизни чорлади. Қиз ичкарига мўралагач,
- Болалар хонасидаги беланчакни олиб келинглар, - деди. Котиба чиқиб кетгач, Ҳуснияга қараб, гапида давом этди: - Қўлингиз толиқиб кетади. Беланчакка солиб қўямиз...
- Раҳмат, - деди аёл жилмайишга уриниб.
Бир зумда ичкари хонага беланчак олиб кирилди. Болакай беланчакка солинди.
- Мана энди хотиржам гапираверинг, - деди психолог мижозига хайриҳохлик билан боқаркан.
- Йигирма беш ёшимда турмушга чиқдим. Ўқишни тамомлаб, лицейда дарс берардим. Турмуш ўртоғим билан совчилар орқали танишганмиз. Дилшод акам самимийлиги, меҳрибонлиги билан кўнглимни забт этганди. Шу боис орамизда етти ёш фарқ бўлсада, тўйга розилик берганман. Ҳаммаси бошида жуда чиройли эди. Дилшод акам кўнглимга қарарди, ишдан қайтишда албатта, қўнғироқ қилиб, нима егим келаётганини сўрарди. Бахтиёр эдим. Таътилим тугагач, ишга чиқишим керак эди. Совчиликка борганда рози бўлган қайнонам, тўйдан кейин негадир ўзгариб қолди. Тўйдан йигирма кун ўтиб, турмуш ўртоғимдан ва қайнотамдан ишга чиқишга рухсат сўрадим. Улар иккови ҳам қайнонамга қарашди. “Ҳамма нарсага вақтида улгурса, бораверсин!” деди қайнонам энса қотириб. Хурсанд бўлиб кетдим. Бироқ... ҳар куни эрим билан бирга ишга чиқиб кетардим. Мени ишга ташлаб, у ўзининг иш жойига кетарди. Қайнонамга бу ёқмай қолди, назаримда. Айни биз кийиниб, ишга отланган пайтимизда атайин бирор юмушга урарди ўзини. Дейлик, биз чиқиб кетаётган вақтда кўчанинг ўтларини юлишга тушарди (бир кун аввал супуриб қўйган бўлсам ҳам), ёки ошхонани тозалашга тушиб кетарди. Уйда ёш бола йўқ. Қайнонамнинг икки ўғли холос... Лекин атайин қилгандек айни биз кетадиган фурсатларда ўғлининг кўзига ишлар унга қолаётганини кўрсатарди. Кета кетгунимизча эрим мен билан уришиб кетарди. “Сен ясаниб чиқиб кетаяпсан, ойим иш қилаяпти! Бўлди, ишдан бўшайсан!” деб аюҳаннос соларди. “Ҳамма ишлани қилиб бўлганман, Дилшод ака”, дердим кўзларим ёшланиб. Хуллас, қайнонам ниятига етди. Менинг ҳомиладорлигим сабаб бўлдию, эрим ишдан бўшашимни талаб қилди. Оила ва фарзандим учун ишдан бўшадим.
#11
Раҳбарим: “Ҳеч бўлмаса, декрет пулига илинардиз, Ҳусния”, деди. Аммо... уйда эса ундан баттар бўла бошлади. Уйқуга бошқоронғу бўлгандим. Негадир тез толиқиб, хонамга кириб бироз мизғиб олишни ўйлардим. Кичкина ҳовли, лекин қайнонам қаёқлардан иш топиб, ёнида олиб ўтиришни истарди. Менинг эса ухлагим келарди. Эрталаб ухлаб қолардим. Атайин челакни тақир туқур қилиб, уйимизнинг тагида сув сепарди. Эримнинг яна авзойи бузиларди. “Сен ухлаб ётибсан, онам супуряпти. Келин бўлиб, бирор ишни тузук қилмайсана...” Кундузи қайнонам, кечаси эримнинг дийдиёларидан зада бўлиб қолдим. Бу боламга таъсир қилмай қўймади. Қорин пастида санчиқ туриб қолди. Шифохонага чиққандим. “Бола тушиш хавфи бор! касалхонага ётишингиз керак!” деди. Бу гапни эшитган қайнонам росса гапирди. “Вой, тавба, оғир иш қилмасаям шунақа бўларканми? Ё, тавба... бунчаям нозик бўлмасез, сизни ким айтад 25 ёшда эрга теккан деб... Майли, ётинг, менга бола керак!” деб силтаб, силтаб гапирди.
Ҳусния ўша кунларни эсларкан, кўзлари ёшланди. Беланчакдаги бола бир қимирлаб қўйди. Аёл беланчакни тебратиб қўйди.
- Кейинчи? -сўради Сабрия Иброҳимовна.
- Касалхонага ётдим. Лекин қайнонам бирор марта йўқламади. Эрим эса “Атайин ўзингни касалликка” солдингми, деди... Вақт ўтиб, ўғлим туғилди. Худога шукр, эримнинг қувончини кўрсангиз. 33 ёшида ота бўлиш унга ўзгача шодлик келтирганди. Хурсандлигидан менга тилла занжир совға қилди. Қайнонам эса... бу иши учун ўғлидан бир неча кун аразлаб юрди...
- Қайнонангиз билан қайнотангизнинг муносабати қандай? – сўради Сабрия Иброҳимовна. Аёл елка қисди.
- Ёмон эмас. Бир қарасанг уришиб қолишади. Бир қарасанг, яхши гаплашиб ўтиришади. “Дадайиз росса қаттиқ бўлган. Мени ортиқча жойга олиб бормасди. Ортиқча пул бермасди!” деб қолади қайнонам гоҳида. Лекин қайнотам мен пиширган таомларни росса мақтаб ейди. Менга муносабати самимий... Билмадим... Аммо...
Ҳусния елкалари силкиниб йиғлаб юборди.
#12
Психолог ойнаванд стол устида турган салфеткада олиб, узатди. Ҳусния салфеткани олиб, юз-кўзини артди.
- Хўш, яна нима бўлди?
- Опа... қайнонамнинг бу галги гаплари умуман... куракда турмайди. Мени қайнотамга ўйнаш қилди, - аёл ҳўнграб йиғлаб юборди. Сабрия Иброҳимовна келинчакнинг ёнига ўтиб, қўлидан тутди. Елкасини силади. Аёл психологга ёшли нигоҳлари билан боқаркан:
- Опа, шунақаси бўлиши мумкинми? Бундай ўйлаш учун одам қанчалар разил бўлиши керак? Опаа... ўғлига худди шу гапларни гапирди қайнонам. “Хотининг дадангнинг ёнида парвона бўлиб қолган. Даданг ҳам келинни мақтагани мақтаган. Буларнинг орасида бир гап бор”, деди. Дилшод акамнинг кўзи олайиб, менга қаради.
- Қайнотангизчи, у индамадими?
- Ўша пайтда қайнотам йўқ эди. Мен чидаб туролмадим. “Ойижон, бу нима деганиз, Худодан қўрқинг! Ахир дадажонни ўз отамдек яхши кўраман!” деганимни биламан, “ана кўрдингми, Дилшод, у дадангни яхши кўради” деди. Мен эса чидолмадим. Шарт боламни олдиму, кийим кечагимни сумкамга солиб, онамникига келдим. Дадам вафот этган. Онам акам ва келинойим билан яшайдилар. Нима бўлса бўлсин, деб келдим. Мана уч кунки, онамникидаман. Эрим ортимдан келмади. Биламан, у ҳам шокка тушгани аниқ! Акам куёв билан гаплашаман, деб қўнғироқ қилса, жавоб бермади. Уч кундан буён ҳаловатим йўқ. Шунчалар алам қилаяптики... Қайнонам нега бунчалар мени ёмон кўради, билмадим. Опа... илтимос, бу вазиятдан чиқиб кетишимга ёрдам беринг. Нима қилай, қуруқ туҳмат ёмон бўларкан. Онам “Бироз ўзингга келиб ол, кейин ҳал қиламиз”, дедилар. Кеча бир дугонам сизнинг манзилингизни бергани учун, ёнингизга келдим. Бировга айтиб бўлмайдиган вазият... – яна йиғлашга тушди Ҳусния.
- Ҳа, оғир вазият... – деди сокинлик билан психолог. – энди мени эшитинг. Ҳозир бу ердан чиқиб, ўғлингизни онангизникига ташлайсизда, кўнглингиз тусаган ресторанга кирасиз. Нима егингиз келса, ейсиз! Кейин бироз муддат шопинг қиласиз. Яъни дўконларни айланинг. Нимадир олишингиз шарт эмас. Шунчаки айланинг... мияга озроқ дам керак. Уни чалғитиш лозим. Истасангиз ўғлингиз билан бирор паркни айланинг... Эртага ва индинга ҳам шу ишни такрорланг. Пулингиз бўлса, харид қилинг, бўлмаса шунчаки айланинг. Учинчи куни сизни қабулимда кутаман! Ўшанда яна гаплашамиз, келишдикми? Ҳозир эса кўз ёшларингизни артинг. Манави полвонни бағрингизга босиб, мазза қилиб ҳидланг... Ўпинг... неча ойлик бўлди? – болани қўлига аста оларкан, сўради Сабрия Иброҳимовна.
- Энди уч ойлик, - деди Ҳусния кафти билан яноғини артаркан.
- Умри узоқ бўлсин! – болани секин ҳидлаб, кейин аста ўпиб қўйди психолог ва онасига узатди. – Сизни эртага кутаман!
Ҳусния чиқиб кетгач, Сабрия Иброҳимовна қизил дафтарини очди.
КУНДАЛИКДАН
2001 йил... май
Аллоҳим, Ўзингга шукр!
Тўйимизга 20 кун бўлди. Ҳозир 20 дақиқа олдин бўлган ҳолат юрагимга завқ улашмоқда. Соат 20:30ларда Даврон акам қўнғироқ қилиб, нима овқатлигини сўради. “тифтель” дедим. “Э, тушликда ҳам ичгандим, емайман. Болалар ошга чақиришган”, деди. Жаҳлим чиқди.”Ҳо, сиз бу тифтелдан еб кўринг. Майли, зорим бору зўрим йўқ”, деганча телефонни ўчирдим. Бироздан сўнг жуфтим кириб келди. Ошхонанинг полини артаётгандим. Ичкарига кирдида, стол устида турган усти ёпиқ косани очиб, ичидан битта тифтелни олиб оғзига солди. “Мана едим, кўрдингми” деганча юзимдан ўпиб, ташқарига чиқди. “Ўртоқларим чойхона ошга чақиришган, асалим... Ош егим келдида. Кўнглинг учун едим”, деганча либос алмаштиргани кириб кетди. Мен эса шунақанги хурсанд эдим. Хафа бўлмасин, деб келиб, мен пиширган таомдан егани учун уни янада яхши кўриб кетдим.
ДАВОМИ ЭРТАГА
#Saida_Aziz
Присоединяйтесь к ОК, чтобы подписаться на группу и комментировать публикации.
Комментарии 2