Младият учител Боев тъкмо е завършил обучението си и за пръв път става класен ръководител. И веднага се изправя пред трудните отношения с учениците си - те са близки по възраст с него, близки в своите „залитания“, в прямотата, в яростното нежелание да приемат за даденост изградените „правила на играта“. Той скоро става любимец на всички. И все пак Боев не е от поколението на учениците си, той има някакъв житейски опит, макар и малък. Това го кара с течение на времето да промени възгледите си под влиянието на директора на училището - човек, който обича работата си, но не разбира младия учител.