В продължение на темата от вчерашната ми публикация за село Авлалий, ще добавя малко история. Сегашното си име Палаузово селото носи от 1934 г. И е кръстено така в чест на възрожденския деец Никола Палаузов. Тук ще отворя скоба, да разкажа малко за Палаузов, вижда ми се интересно, че неговата биография има общо със съдбата на авлалийци.
Роден е в Габрово през 1776 г. В юношеската си възраст, заедно със свои връстници, участва в убийството на турчин. За да не попадне в ръцете на властта, Николай Палаузов забягва със свой другар в Добруджа. Оттам преминава Дунава и става овчар в Бесарабия. Заминава за Одеса – основан и многообещаващ град, първото руско пристанище на Черно море. От 1812 г. Николай Палаузов работи в бакалницата на грък в Одеса, при когото остава няколко години. Успял да спести малко средства, той си открива собствена бакалница. Закрепва материално, оженва се за гъркиня, става одески гражданин и руски поданик. Там променя бащиното си име на Степанович.
Николай Стефанов (Степанович) Палаузов е изтъкнат търговец, дарител за габровското училище, съратник на Васил Априлов.
Починал е през 1853 г. в Одеса. (Информацията е от уикипедия)
В книгата на Добрина Берова " Община Стралджа и преди това" пише: " Палаузово е познато с няколко стари имена: Авлалий, Авлу, Авлуклу, Авлалъ (...), Евлеалу и Евлияли кьой.(...)
В землището на Палаузово съществуват следи от поселищен живот от Античността. В местността Чардак баир е регистрирано елинистично и римско селище, доказателство за което са откритите останки от строителна и битова керамика, водопровод, питоси за съхранявани на зърнени храни, колективна находка от сребърни тетрадрахми от II – I в.; в м. Хисарлъка са запазени основи от антична крепост и останки от римски могилен некропол от II – III в." и други.
Стойко Донев, за когото писах във вчерашната публикация ни показа някои такива места.
Добрина Берова в книгата си споменава също, че през 1666 г. турският пътешественик Евлия Челеби посещава селото и гостува на владетеля му татарския султан Герай.
По-нататък четем и много важни за нас (българите от Валя-Пержей) редове: " През 1830 г. Авлалий е голямо за времето си село с 49 български и 8 турски семейства. През пролетта почти всички българи се изселват в Молдова (с. Валя-Пержей). По-късно част от селяните поемат обратния път към България. Някои остават в Добруджа, други – в съседното село Воденичане, а трети се завръщат на бащината си земя заедно със събратя по съдба, бежанци от Старозагорско."
( следва продължение)
Присоединяйтесь к ОК, чтобы посмотреть больше фото, видео и найти новых друзей.
Нет комментариев