Аз Оиша ﺭﺿﻲ ﺍﻟﻠﻪ ﻋﻨﻬﺎ ривоят аст, ки гуфт: Расули Аллоҳ ﷺ - ро сеҳр карданд, то ҷое, ки ба хаёлашон меомад, ки фалон корро анҷом додаанд, дар ҳоле, ки он корро анҷом надода буданд, то он, ки дар яке аз рузҳо ба таври муқаррар дуо намуданд ва баъд аз он ( аз ман) пурсиданд: Оё мутаваҷҷеҳ шуди, ки Парвардигор шифои маро бароям нишон дод, ду нафар ( Яъне Ҷабраил ва Микоил ) наздам омаданд, яке бар болои сар ва дигаре дар поёни поям нишаст, яке (ки Микоил бошад) аз дигаре ( ки Ҷабраил бошад) пурсид: Дарди ин шахс чист? Дуввуми гуфт: Сеҳр шудааст. Пурсид: Ки уро сеҳр кардааст? Гуфт: Лабид ибни Аъсам. Пурсид: Дар чи чиз уро сеҳр кардааст? Гуфт: Дар шона ва дар муе, ки дар дохили шона мемонад ва дар ғилофи шукуфаи хурмои нар. Пурсид: Расули Аллоҳ ﷺ ба тарафи он чоҳ рафтанд ва баргаштанд ва ба Оиша ﺭﺿﻲ ﺍﻟﻠﻪ ﻋﻨﻬﺎ гуфтанд: Дарахтҳои хурмое, ки аз он чоҳ об мехурд, монанди сари шайтон аст ( яъне бисёр бад шакл аст ). Оиша ﺭﺿﻲ ﺍﻟﻠﻪ ﻋﻨﻬﺎ мегуяд: пурсидам: Оё он чизҳоро берун кардед? Фармуданд: На! Зеро Аллоҳ таъоло маро шифо дод ва тарсидам, ки берун кардани он чизҳо зарар барои мардум шавад, сипас он чох вайроон шуд.
Аз Абу Ҳурайра ﺭﺿﻲ ﺍﻟﻠﻪ ﻋﻨﻪ ривоят аст, ки Расули Аллоҳ ﷺ фармуданд: Шайтон назди шумо меояд ва мегуяд: Ин чизро ки халқ кардааст? Ва боз он чизро ки халқ кардааст? ( ва ин саволҳоро ) то ҷое мерасонад, ки мепурсад: Парвардигори туро ки халқ кардааст? ( Васвасаи шахс) чун ба ин марҳила расид, ба Аллоҳ паноҳ биҷуяд ва иктифо намояд. ( Ва дар ривояти дигар омадааст, ки бигуяд: Аъузубиллоҳ. Ва ё бигуяд: Оманту биллоҳ. Ва ё бигуяд: Аллоҳу аҳад, Аллоҳу самад.
Аз Абдуллоҳ ибни Умар ﺭﺿﻲ ﺍﻟﻠﻪ ﻋﻨﻪ ривоят аст, ки гуфт Расули Аллоҳ ﷺ ~ро дидем, ки ба тарафи машриқ ишора намуда ва фармуданд: Бидонед, ки фитна дар инҷост, фитна дар инҷост, аз ҳамин ҷост, ки фитнаи шайтон буруз менамояд.
Аз Ҷобир ﺭﺿﻲ ﺍﻟﻠﻪ ﻋﻨﻪ аз Расули Аллоҳ ﷺ ривоят аст, ки фармуданд: Вақте, ки шаб торик шуд, ё вақте, ки торикии шаб омад ( шак аз ровист ва ҳар ду иборат бо ихтилофи лафз дорои як маъни аст), атфоли худро аз рафтан ба ин тарафу он тараф монеъ шавед, зеро шаётин дар ин вақт пароканда мешаванд ва чун як соате аз хуфтан гузашт, онҳоро ба хона биёваред ( лафзи ҳадис дар як ривоят ( фаҳаллуҳум ) мебошад, ки маънояш ҷамъ кардан ва овардан ба хона аст ва дар ривояти дигар лафзи ( фаҳаллуҳум) омадааст ва маънояш ин мешавад, ки барои онҳо иҷозаи берун шудан бидиҳед. Албатта ривояти аввал дар ин мақом муносибатар аст) ва бисмиллоҳ бигуй ва дарвозаи хонаи худро бибанд ва бисмиллоҳ бигуй ва чароғи хонаи худро хомуш кун ва бисмиллоҳ бигуй ва руи зарфи худро бипуш, агарчи пушонидани зарф ба чизи андаке бошад.
Аз Сулаймон ибни Сурад ﺭﺿﻲ ﺍﻟﻠﻪ ﻋﻨﻪ ривоят аст, ки гуфт: Назди Расули Аллоҳ ﺻﻠﻰ ﺍﻟﻠﻪ ﻋﻠﻴﻪ ﻭﺳﻠﻢ нишаста будам, ки ду нафар якдигарро дашном медоданд, яке аз онҳо рангаш сурх гардида буд ва рагҳои гарданаш бархоста буд. Расули Аллоҳ ﺻﻠﻰ ﺍﻟﻠﻪ ﻋﻠﻴﻪ ﻭﺳﻠﻢ фармуданд: Ман чизро ёд дорам, ки агар ин шахс бихонад, ин ҳолатро, ки дар худ эхсос мекунад, аз вай дур мешавад, агар бигуяд: ,, ﺃﻋﻮﺫ ﺑﺎﻟﻠﻪ ﻣﻦ ﺍﻟﺸﻴﻄﺎﻥ ﺍﻟﺮﺟﻴﻢ ,, ҳамаи ончиро, ки дар худ эхсос мекунад, аз байн меравад. Чун барояш гуфтанд, ки Расули Аллоҳ ﺻﻠﻰ ﺍﻟﻠﻪ ﻋﻠﻴﻪ ﻭﺳﻠﻢ мегуяд, ки аз шайтон ба Аллоҳ паноҳ биҷуй, гуфт: Магар ман девона шудаам? ( ин шахс ин суханро аз ин ҷиҳат гуфт, ки фикр мекард, ки паноҳ бардан аз шайтон хос барои чунин аст ва намедонист, ки паноҳ бурдан аз шайтон ғазабро низ хомуш месозад ).
Аз Абу Ҳурайра ﺭﺿﻰ ﺍﻟﻠﻪ ﻋﻨﻪ аз Расули Аллоҳ ﺻﻠﻰ ﺍﻟﻠﻪ ﻋﻠﻴﻪ ﻭﺳﻠﻢ ривоят аст, ки фармуданд: Хамёза кашидан аз шайтон аст, агар касеро хамёза омад, то метавонад, онро дафъ намояд, зеро вақте, ки даҳонашро боз мекунад ва (ҳо) мегуяд шайтон механдад ( қобили тазаккур аст, ки Паёмбарон хамёза намекашиданд).
Аз Абуқатода ﺭﺿﻲ ﺍﻟﻠﻪ ﻋﻨﻪ ривоят аст, ки гуфт: Расули Аллоҳ ﺻﻠﻰ ﺍﻟﻠﻪ ﻋﻠﻴﻪ ﻭﺳﻠﻢ фармуданд: Дидани хоби нек аз тарафи Аллоҳ аст ва дидани хоби парешон аз тарафи шайтон аст агар касе хоби парешоне дид, ба тарафи чапаш туф кунад ва аз шайтон ба Аллоҳ паноҳ биҷуяд ( яъне: ﺃﻋﻮﺫ ﺑﺎﻟﻠﻪ ﻣﻦ ﺍﻟﺸﻴﻄﺎﻥ ﺍﻟﺮﺟﻴﻢ бигуяд), зеро дар ин сурат зараре бар вай расонда наметавонад.
Аз Абу Ҳурайра ﺭﺿﻲ ﺍﻟﻠﻪ ﻋﻨﻪ аз Расули Аллоҳ ﺻﻠﻲ ﺍﻟﻠﻪ ﻋﻠﻴﻪ ﻭﺳﻠﻢ ривоят аст, ки фармуданд: Вақте касе аз хоб бархезад, вузу бисозад ва се бор истиншоқ намояд ( истиншоқ иборат аз он аст, ки обро дар бини дохил намуда ва ба шиддат хориҷ созад, то ифлосии дохили бини пок гардад ) зеро шайтон дар биниаш мехобад.
Присоединяйтесь к ОК, чтобы подписаться на группу и комментировать публикации.
Нет комментариев