Дар таърихи давлатдории Тоҷикистони соҳибистиқлол 27 – уми июн расман Рӯзи Ваҳдати миллӣ таҷлил мегардад, ки ин сана барои миллати тоҷик ҷашни муқаддас маҳсуб меёбад. Тамоми сокинони кишвари озоду ободи мо имрӯзҳо ифтихор аз он доранд, ки 27 сол қабл нахустин хиштҳои пойдевори Ваҳдати миллӣ гузошта шуданд ва аз шарофати он имрӯз ҳаёти осудаву озод ба сар бурда истодаанд. Бояд қайд намуд, ки маҳаки асосии сулҳу суботи тоҷикон ба иқдоми сулҳхоҳонаи Сарвари давлат Эмомалӣ Раҳмон зич иртибот дорад.
Асосгузори сулҳу ваҳдати миллӣ, Пешвои миллат, Президенти Ҷумҳурии Тоҷикистон, муҳтарам Эмомалӣ Раҳмон ҳамеша дар баромаду суханрониҳои хеш Ваҳдати миллиро бузургтарин ва муқаддастарин дастоварди миллати тоҷик номида, аҳамияти ин масъалаи муҳимро баён менамоянд. Аз ин ҷиҳат мардумро лозим аст, ки чунин дастоварди бузурги таърихиро ҳамчун гавҳараки чашм ҳифз намуда, Ваҳдати миллиро тантанаи адолати таърихӣ, идомаи силсилаи давлатдории ниёгонамон ва пайвастани он ба оини давлатдории навини миллиамон нисбат диҳанд. Маҳз бо чунин маъно Президенти ҷумҳурӣ, муҳтарам Эмомалӣ Раҳмон бамаврид қайд менамояд, ки: «Ваҳдати миллӣ ҳамчун падидаи нодири даврони соҳибистиқлолии кишвар барои сарҷамъ намудани миллати дар ҳоли парокандашавӣ қарордоштаи тоҷик ва аз вартаи нестӣ раҳоӣ бахшидани давлати навини тоҷикон нақши басо бузургро иҷро кард».
Аз саҳифаи таърих бармеояд, ки сулҳу ваҳдати миллӣ яке аз унсурҳои асосии фарҳанги сулҳофарии ҷомеаи ҷаҳонӣ маҳсуб меёбад. Бо чунин унсур сабақи сулҳофарии тоҷикон мавқеи фарҳанги сулҳхоҳонаи ҷаҳониро ноил шудааст. Таҷрибаи сулҳи Тоҷикистон арзиши байналмилалӣ дошта, мавқеи сулҳофарии он барои ҷаҳониён сабақ мебошад. Арзиши фарҳанги сулҳи тоҷикон аз ҷониби СММ ва дигар мамлакатҳои ҷаҳон таҷрибаи нодири таърихӣ арзёбӣ мегардад. Раванди фарҳанги сулҳ ба ягонагӣ ва ваҳдати оммаи васеи мардум, қувваҳои сиёсӣ ва ташкилотҳои ҷамъиятӣ асос меёбад, ки хоҳони сулҳи пойдор ва эҳёи миллӣ мебошанд.
Боиси таъкид аст, ки маҳаки асосии расидан ба Ваҳдати миллӣ яке аз арзишҳои муқаддаси замони соҳибистиқлолӣ мебошад, ки тавассути хизматҳои садоқатмандонаи Сарвари давлат баҳри пойдории давлатдории навини тоҷикон ба даст омадааст. Бо чунин маъно Иброҳим Усмон, аъзои Музокироти сулҳи тоҷикон дар асараш «Сулҳнома» қайд намудааст, ки: «бо имзои Созишнома як марҳилаи душвор, хело муҳиму таърихии халқ ва давлати тоҷик ба анҷом расид».
Боиси таъкид аст, ки дастовардҳои назарраси Ҷумҳурии Тоҷикистон аз сулҳу субот сарчашма мегирад. Натиҷаи самарабахши Ваҳдати миллӣ ва ғояҳои ваҳдатгироӣ боиси он гардидид, ки Ҷумҳурии Тоҷикистон то фаро расидани давраи бӯҳронӣ дар иқтисоди ҷаҳонӣ ба марҳалаи рушди устувори иқтисодӣ ворид шуда, дар самти беҳтар намудани сатҳу сифати зиндагонии аҳолӣ ба дастовардҳои назаррас ноил гардид. Дар ин ҷода баҳри пешрафту комёбиҳои давлат ва саодати рӯзгори мардуми фархундапай корҳои зиёде ба сомон расонида шуданд.
Аз мушкилоти солҳои аввали соҳибистиқлолӣ ёдовар мешавем, ки ҳанӯз Раиси Шурои Олии Тоҷикистон Эмомалӣ Раҳмон дар Муроҷиатномаи худ ба мардуми шарифи Тоҷикистон аз 12 декабри соли 1992 қайд намудааст, ки «тамоми донишу таҷрибаамро барои дар ҳар як оила барқарор шудани сулҳ равона карда, баҳри ободиву пешрафти Ватани азизам садоқатмандона хизмат мекунам». Воқеан ҳам хизмати роҳбари давлат, ваъдаи додаи ӯ дар бунёдкориву ваҳдатофаринӣ ва пойдории фазои сулҳу субот ва оромии ҷомеа собит гардид, ки ин яке аз нишонаҳои ҷавонмардист.
Албатта таҷрибаи нодири таърихии сулҳофарии тоҷикон беназир буда, сулҳ ва ризоияти миллии Тоҷикистонро ҷомеаи ҷаҳонӣ эътироф намудааст ва аз тарафи сиёсатмадорони бонуфузи ҷаҳон сазовори баҳои воқеиву арзанда гардидааст.
Сабақи сулҳофарии тоҷикон аз тарафи собиқ Дабири кулли СММ Кофи Аннан ба таҳаммулгароии Президенти Ҷумҳурии Тоҷикистон нисбат дода шудааст, ки: «Ҳалли зиддияти дохилиро бидуни зӯроварӣ ва муқовимат бартараф намуд……....Таҷрибаи сулҳи тоҷикон бояд ҳаматарафа мавриди омӯзиш карор дода шавад, зеро, сабақи сулҳи тоҷикон яке аз амалиётҳои сулҳофарии бобарори СММ дар солҳои фаъолияташ маҳсуб меёбад»
Бо чунин маъно сарпарасти Бюрои СММ оид ба мусоидати сулҳсозӣ дар Тоҷикистон Иво Петров қайд намуда буд, ки «Тоҷикистон бо раванди сулҳофарии худ ба СММ дар Соли фарҳанги дунё тӯҳфае бахшид, ки олитарин таҷриба ва сабақи бузурги таърихии Тоҷикистон ба ҳисоб меравад».
Роҷеъ ба сабақи бузурги сулҳофарии тоҷикон ҳанӯз соли 1999 Президенти Федератсияи Россия В. Путин дар байни сиёсатмадорони ИДМ шахсияти Эмомалӣ Раҳмонро яке аз симоҳои барҷаста дар пойдории сулҳу субот муаррифӣ намуда, қайд менамояд, ки: «Маҳз бо чунин саъю талошҳои пайваста дар Тоҷикистони соҳибистиклол сулҳу ваҳдат пойдор гардид. Чунин сабақи бузурги сулҳофарии Тоҷикистон, яке аз намунаи беназири ваҳдатофарӣ барои халқу миллатҳои дигари ҷахон мебошад».
Беҳтарин ва олитарин дастовард иттиҳод ва сарҷамъии миллати тоҷик ба имзо расидани «Созишномаи умумӣ дар бораи истиқрори сулҳ ва ризоияти миллӣ» маҳсуб меёбад, ки дар таърихи давлатдории навини Тоҷикистони соҳибистиқлол мавқеи хосро ишғол менамояд.
Дар тақвияти чунин пешравиҳо аз суханони қаҳрамони миллии Афғонистон - Аҳмадшоҳи Масъуд ёдовар мешавем, ки дар пойдории Истиқлолияти Тоҷикистон мавқеи Эмомалӣ Раҳмонро «Ҳамчун сиёсатмадори дараҷаи ҷаҳонӣ ва маъруфтарин фарзанди Тоҷикистон ва тоҷикони ҷаҳон баҳри пойдории сулҳу ваҳдат эътироф намудааст».
Сабақи сулҳофарии Тоҷикистон аз тарафи собиқ Президенти Ҷумҳурии Қазоқистон Н. Назарбоев ҳамчун мавқеи устувор ва бебозгашт дониста шуда ва натиҷаи хизматҳои беназири Президент ҶТ Эмомалӣ Раҳмон арзёбӣ гардидааст.
Бо чунин маъно собиқ Президенти Ҷумҳурии Туркменистон С. Ниёзов аз соҳибтамаддун будани халқи тоҷик ва сулҳовар будани Эмомалӣ Раҳмон ёдовар мегардад, ки: «Бо миллати хирадманди хеш аз таҷрибаи хирадсолорию сулҳофарии аҷдодон истифода намуда, сулҳу суботро дар фазои кишвар танинандоз намуд, ки чунин сабақи ваҳдатофарӣ дар арсаи байналхалқӣ нуфузи бузургро касб намуд».
Сабақи сулҳофарии тоҷикон, ҳамчун масъалаи рӯзмарра мавриди таҳлилу таҳкиқи муҳақкиқони ҷаҳон қарор гирифта, сазовори баҳои баланд гардидааст. Дар тақвияти чунин масъала конференсияи байналхалқӣ, ки онро Институти Британия оид ба инъикоси ҷанг ва сулҳ дар мавзӯи «Оё ихтилофи маҳаллӣ ба ҷанги минтақавӣ намерасонад?» таҳррезӣ намуда буд, мисол овардан мумкин аст, ки натиҷаи ҷамъбастии он хулосаеро ба миён овард, ки музокироти сулҳи тоҷикон ва меъмори он Эмомалӣ Раҳмон сабақи бузурги таърихӣ мебошад.
Воқеан дар баррасии масъалаи сулҳи тоҷикон иштирокчиёни конференсияи Донишгоҳи сулҳи СММ дар натиҷаи омӯзишу таҳқиқотҳои муҳаққиқон ба хулосае омада буданд, ки таҷрибаи сулҳи Тоҷикистон нодир ва бебаҳо буда, дар минтақаҳои даргир, аз ҷумла Афғонистон бояд мавриди истифода қарор гирад. Натиҷаи чунин заҳматҳои шабонарӯзии меъмори сулҳу ваҳдат боиси он гардид, ки Эмомалӣ Раҳмон дар 50-солагии худ (соли 2002) дар таърихи умумиҷаҳонӣ, ҳамчун мубориз ва ҳомии сулҳ дар ҷаҳон эътироф гардидааст. Бояд зикр намуд, ки ҳар як шаҳрванди Тоҷикистон ва тоҷикони ҷаҳон бояд фарҳанги сулҳ ва Ваҳдати миллиамонро қадр ва ҳифз намояд, зеро то расидан ба чунин ҳадафи ниҳоӣ чӣ рӯзҳои мудҳишро аз сар гузаронидаем.
Бояд қайд намуд, ки маҳз сулҳу субот ва оромии ҷомеа, ки дар фазои Тоҷикистони соҳибистиқлол имрӯз танинандоз аст, ормони гузаштагони миллати тоҷик аст, ки ташнаи сулҳу Ваҳдат, осудагии ҳар як лаҳзаи Ватани хеш буда, ҷонбозиҳо намуданд, ки дар натиҷаи заҳматҳои он мо имрӯз дар фазои орому осоиштаи ватан ҳаёт ба сар бурда истодаем.
Роҷеъ ба пойдории давлати навин ва сулҳофарии тоҷикон собиқ Президенти Ҷумҳурии Тоҷикистон Раҳмон. Набиев қайд намудааст, ки: «Вақте ман ба истеъфо рафтам, оид ба гузаштаву ояндаи меҳану миллат андеша намудам. Аммо вақте, ки Эмомалӣ Раҳмонов, ҳамчун сиёсатмадори хирадманд ба ҳайси Раиси Шӯрои Олии Ҷумҳурии Тоҷикистон интихоб гардид, ба ояндаи дурахшони Тоҷикистон бовариам комил шуд, ки халқи тоҷик тақдири миллати хешро ба дастони эътимодбахш супурдааст». Албатта, сабақи сулҳофарии тоҷикон ва Ваҳдати миллӣ нуфузу ҷойгоҳи Ҷумҳурии Тоҷикистонро дар арсаи байналмилалӣ баланд намуд.
Натиҷаи музокироти сулҳи тоҷикон дастоварди гаронбаҳои таърихӣ буда, дар ин ҷода хизмати фидокоронаи меъморони cулҳро баҳогузорӣ намудан хеле мураккаб аст, зеро меҳнату caдоқaт ва ҷacорати онҳо нотакрор, нодиру гарон ва бемислу монанд буда, дар caҳифаи таърих хамчун дастоварди беҳамто сабт мегардад.
Вақте, ки 27 – уми июни соли 1997 «Созишномаи умумии истиқрори сулҳ ва ризоияти миллӣ дар Тоҷикистон» ба имзо расид, худи меъмори сулҳ Эмомалӣ Раҳмон дар яке аз мусоҳибахояш зикр намуд, ки: «Мо имрӯз возеҳу рaвшан собит намудем, ки бе дарки бунёди давлати демократии ҳуқуқбунёди дунявӣ рacидан ба сулҳу вaҳдaт бароямон ғайриимкон буд». Дар ҳақиқат аз чунин иқдоми роҳбари давлат ба хулосае омадан мумкин аст, ки бахшидани гуноҳҳои якдигар, Тоҷикистонро ба фазои ҳуқуқӣ, риояи Конститутсия ва дигар арзишҳои ҳуқуқӣ имконпазир гардонид.
Бояд қайд намуд, ки Ваҳдати миллӣ самараи андешаи миллии халқи тоҷик мебошад. Танҳо тавассути хиради воло ва фарҳангсолории хеш тавонистем, ки сулҳу ваҳдатро дар фазои давлати тозаистиқлол пойдор намуда, як порчагии марзу буми кишварро ҳифз намуда, миллатро аз парокандагӣ нигоҳ дорем ва барои рушди ояндаи дурахшони давлати соҳибихтиёр замина ва имконият пайдо гардонем.
Дар ҳақиқат ғояи Ваҳдати миллӣ, дар як марҳалаи тақдирсози таърихӣ ҳамчун омили нерӯманди иттиҳоди ҷомеаи мо натиҷаи назаррасу арзишмандро ба анҷом расонид. Айни замон масъалаи омӯзиши Ваҳдати миллӣ ҳамчун унсури меҳварии худшиносӣ ва тафаккури миллӣ ҳамаҷониба ба таҳқиқ кашида шуда, консепсияи он қисми таркибии тафаккури миллӣ эътироф гардидааст ва ҳар як шаҳрванди кишварро зарур аст бояд ба қадри ин неъмати муттаҳидсози ҷомеа расад. Зеро, имрӯз ба шарофати истиқлолияту соҳибихтиёрӣ ва Ваҳдати миллӣ халқи тоҷик дар шоҳроҳи рушди устувор, иродаи қавӣ ба имрӯзу фардои Ватани азизамон умед дорад.
Дараҷаи зиндагӣ, маърифату ҷаҳонбинӣ ва худшиносии миллии халқи тоҷик пайваста такомул ёфта, назария ва амалияи давлатдории Тоҷикистони озоду демократӣ дар ҷаҳони муосир эътироф шуда, мақому манзалати шоистаи худро пайдо намудааст, ки боиси ифтихори тоҷикон мебошад. Зеро, аз файзи истиқлолият ва неъматҳои муқаддacи cулҳу ваҳдат имрӯз Парчам, Нишон ва Суруди миллӣ ифодакунaндаи иқболу истиқлол, иттиҳоду caрҷамъӣ, нангу номус, вaтaндӯстиву ҳувияти миллии мардуми кӯҳанбунёди фарҳангии мо буда, волотарин мақсаду мaроми тоҷиконро дар ҷилои рaнгҳои худ инъикос намудаанд.
Эмомалӣ Раҳмон рисолати таърихии хешро назди меҳану миллат сарбаландона иҷро намуда, савганди худро «Ман ба Тоҷикистон сулҳ меоварам ва то даме, ки охирин муҳоҷири иҷборӣ берун аз кишвар аст, ман худамро орому осуда ҳис карда наметавонам», содиқона ва собитқадамона иҷро намуд ва тавонист миллатро ба сарҷамъиву ягонагӣ расонад. Дар ҳақиқат таъмини сулҳу суботи саросарии сайёра низоми оламро дар ҳолати мутавозин нигоҳ дошта метавонад. Дар раванди таърих собит гардидааст, ки фарҳанге беҳтар аз сулҳу салоҳ вуҷуд надорад. Зеро мо ҷанги мудҳиши шаҳрвандиро аз сар гузарондем, ки барои мардуми мо дарси ибрат ва сабақи фаромӯшнопазири ҳаёт гардид.
Дар ҳақиқат ба шарофати сулҳу субот ва пойдории Ваҳдати комил халқи тоҷик тавонист, ки дар баробари эҳёи давлатдории навин, ба рушди устувори иқтисодиву иҷтимоӣ ва фарҳангии Тоҷикистон ноил гардад. Маҳз бо шарофати Ваҳдати миллӣ ва оромию осудагии кишвар имрӯз Ҳукумати Ҷумҳурии Тоҷикистон барои боз ҳам беҳтар гардидани вазъи иқтисодии ҷумҳурӣ ва таъмин намудани иҷрои ҳадафҳои стратегии миллӣ, аз ҷумла раванди саноатикунонии босуръати кишвар солҳои 2022–2026, яъне то ҷашни 35-солагии истиқлолияти давлатии Тоҷикистон «Солҳои рушди саноат» эълон намуд, ки маҳаки асосии он аз пойдории сулҳу субот сарчашма мегирад.
Имрӯзҳо Ҷумҳурии Тоҷикистон тарафдори cиёcaти озоди эътирофу эҳтироми меъёрҳои ҳуқуқи байналхалқӣ, мудохила накардан ба иcтиқлолияти cиёсӣ, иқтисодӣ ва фарҳангии кишварҳои дигар буда, муносибатҳои дӯстона ва ҳамкориҳову равобити мутақобилан cудмандро бо ҳамаи давлaтҳои ҷаҳон баҳри химояи ҳуқуқу манфиaтҳои миллии шаҳрвандон ва марзу буми хеш гуcтaриш медиҳад . Дар ҳaқиқат таърихи cулҳофарии тоҷикон минбаъд барои минтақаҳои даргир таҷриба буда, бaрои ҳалли низоъву муқовимaти дохилии кишварҳои ҷаҳон мaвриди иcтифода қaрор хоҳaд гирифт.
Боиси таъкид аст, ки муҳимтарин сабақе, ки аз таҷрибаи сулҳи Тоҷикистон бармеояд, душвортарин масъалаҳои сиёсӣ, иҷтимоӣ - иқтисодиро метавон тавассути муколамаву музокира ва роҳи мусолиматомез ҳал намуд. Шукрона аз фазои оромиву осудагӣ ва сулҳу Ваҳдат намуда, якпорчагии Тоҷикистони соҳибистиқлолро ҳамчун гаҳвараки чашм баҳри пойдориву устувории ҷовидонии давлатдории навин ҳифз намудан, вазифаи муқаддаси ҳар фарди тоҷику Тоҷикистонӣ мебошад.
Ҳусайнов А.Қ.,
коршиноси масоили сиёсӣ
Присоединяйтесь к ОК, чтобы подписаться на группу и комментировать публикации.
Нет комментариев