Чун масъалаи ҳиҷоб дар паҳнои Шарқи соҳибном мавриди муҳокима гашт, ҷаҳониён шуниданд, ки дар Афғонистони ҳамсоя “мавлоно”-ҳои зиёде умр ба сар мебурдаанд. Дар шабакаҳои иҷтимоӣ наворҳои зиёде оиди сухандониҳову тарғибкориҳои эшон матраҳ гардидаву мардуми оддӣ бо сабабҳои гуногун ба онҳо гӯш медиҳанд. Аксари муштариён кушиши дарки суханҳои эшонро доранду баъзеҳо ҳайрони онанд, ки чаро ин “мавлоно”-ҳо дар Афғонистони имрӯза зиста истодаанду ба ҳоли ин мулки тудаи “мавлоно” раҳми кас меояд.
Мардуми олам шоҳиди он аст, ки Афғонистони меросхури Хуросони Шарқ садсолаҳост, ки дар қашшоқиву бесаводӣ умр ба сар бурдаву ҳар яке аз давлатҳои абарқудрати ҷаҳон бо навбат кушиши ислоҳи чунин ҳоли зори он намудаанд. Албатта, ки ин мақсадро онон барои ҷомеа шунавонидаанду мақсади асосии дахолати ҳарбию сиёсии он давлатҳоро ба Афғонистон касе ба ҷуз эшон намедонад. Асари чунин дахолатпазириҳо низ ба ҳамагон маълуму воситаҳои гуногуни ахбори умуми минтақавию ҷаҳонӣ ҳам дар ин бора маълумоти мухталиф ба чоп додаанд.
Ибтидои чунин гушдордиҳиҳои бандаро хонандаи арҷманд албатта дарк намудаву мехоҳад ба саволе, ки мо низ ба он ҷавоб наёфтаем ҷавоб шунавад. Ин ҳам бошад суолест, ки “чарои “мавлоно”-ҳои Афғонистон ба ҳоли мулки бузургасли ориёитабори машҳурашон эътиное надоранду бо забонҳои ъар-ъури арабӣ дахолати масъалаҳои дохилии Тоҷикистони мавлоношиносро намудаанд”? Чаро Соҳиб Аҳмад Аҳмади Фируз харобкунандаи ватани бобоияш – Хуросони бузург мардуми бе ин ҳам гумроҳи афғонро ба бадбахтиҳои навин роҳнамун мекунад? Беҳ нест, ки бономусии аҷдодӣ интихоб намояду Ватани хешро чун Эмомалии Раҳмон обод намояд? Ва ё дил аз маблағи пулии пулдорони ҷаҳон кандан наметавонад? Чун дахолатгарони тақдири мардуми афғон, ки дар боло ёдрас шудем, чаро мавлоно мақсади аслии худашро пинҳон аз форсизабонон медорад? Магар Вай низ ориёӣ нест? Намедонист, ки аҷдодони мо дар мисоли фарзандони баруманди соҳибақлу заковати олӣ ба Офаридагори олам муроҷиат намуда, барои одамӣ илм талаб намуда аст на бандагию ғуломӣ? Саволҳо ба “мавлоно”-ву мавлоношунавҳо аз ин ҳам зиёданд. Ин саволҳоро таърих ба забони мо офаридагони Кирдугор андохтааст. Зеро ки мо чун Офаридгори худ созандаем, на ба монанди тоифае истилогару қотил. Имрӯз ҳам мо бо арақи ҷабин солҳост, ки Тоҷикистон бунёд намуда истодаем. Косалесони мо низ зиёд буданд, аммо онҳо бо мо зиста натавонистанд ва каёҳост, ки ба самти хоҷаҳояшон гурехта рафтаанд. Зеро табиати ғуломиашон асар намуда, ғарбпарастию бегонапарастӣ менамоянду, дар зоҳир худро бандагони содиқи худованд мешуморанд, вале манфиату арзишҳои миллиро чуноне фаромуш кардаанд, ки фақат ба зар менигаранд. Ҳол он ки Офаридгоре, ки ин оламро бо чунин нозукиҳову нодириҳо офарида аст, намебояд, ки инсонро ғулому банда офарида бошад. Зеро ба сифатеву муқаддасоте чун Парвардигори олам ғуломон зарур набояд бибошанд. Аниқ, ки ғуломон ба диндорон зарур буданду имрӯз низ танҳо ба онон заруранд. Албатта, ки созандае чун Офаридгори олам ба ғулому бандагӣ ниёзе надорад.
Муҳаммад Ғазолӣ, ки ҳеҷ гоҳ аз илмомӯзӣ даст накашида аст, барои тоифаи камсавод бо забонӣ арабӣ низ нависта аст, инсонро ба шабеҳи худованд дониста аст. Ба ақида он бузургмарди порсӣ агар инсон рафтори худовандиашро тақвият намуда ба Парвардигори хеш амалан низ монандтару наздиктар шавад, пас хоҳишҳои он низ амалӣ гардидан мегиранд.
Илми имрӯзро, ки “мавлоно”-ҳои Афғонистон намедонанду кори хоҷаҳои маблағгузори хеш медонанд, асли оламу одамро ниҳоят мухталиф арза медорад. Аз ин лиҳоз сиёсати имрӯзаи ҷаҳонро, ки воситаи дасти онҳост барои динпарастии шарқиён равона намудаанду забони “мавлоно”-ҳои Афғонистон чунин дароз. То ба он андозае, эҳтимол замоне расад, ки онҳо бар забони худ пешпой хурда, ба сазои иғвогариҳои худ мерасанд. Зеро бузургони миллати форсу тоҷик фармудаанд:
“Ҳар ки бо душмани халқ равон аст чу баҳр
Зуд аст, ки сари хеш чу гирдоб хурад!”
Саидова Г.
УсмоновС.
Присоединяйтесь к ОК, чтобы подписаться на группу и комментировать публикации.
Нет комментариев