Сўнгги ҚИСМ
Муаллиф: Наргиза УСАНБОЕВА
- Нима деди бу? Худди сиздек, фақат боқаман дедими? Мен унга ҳали мени боқ, дедимми? Муомалангни тўғри қил, ҳов бола, - Аббос ўғлининг ортидан бақирди.
Умид эса қайтиб келиб отасига бироз тикилди ва хўрсинганча деди:
- Муомаламни ҳам, сизга бўлган меҳримни ҳам ўзгартира олмаяпман. Совутиб бўлдингиз. Мен хафа бўлманг, дада, - деди ва индамай кетди.
Аббос бутун аъзойи бадани музлаб кетгандек бўлди. Ёлғизгина ўғли нималар деяпти?
- Дадаси ундан хафа бўлманг. Опаларининг тўйи бўлганига чидолмаяпти. Йигит бўлиб қолди-да, опаларини қизғанади, - деди Матлуба ота ва ўғил орасидаги муносабатни яхшилишга тиришиб.
- Бу оддий қизғаниш эмас. Унинг бунақа гапираётганига а-а-а-анча бўлди. Нимадир бўлган бунга? – ўйланди Аббос.
- Ҳаммасини билади, - деди охири Матлуба ва Умиднинг кабоб егиси келганида у пули йўқлигини айтганини, Умид эса уни ёш хотин ҳамда унинг болалари билан кафеда кўриб қолганини айтиб берди.
Аббоснинг бошига биров гурзи билан ургандек бўлди:
- Шунга совуб бўлдим, деётган экан-да!
* * *
- Мали-и-ик, мени уйга олиб бор, - минг бир истиҳола билан укасига деди Севара. – Худди Сардорни, Самирни олиб борганингдек, олиб бор.
Малик ҳеч нарса демади. Ерга қараркан уҳ тортди.
- Олиб борасанми? – ялинчоқлик билан деди Севара. – Шунақа ойим ва дадамни кўргим келяптики... Билсан-ку, икки йилдан ошди кўрмаганимга.
- Болаларингизнинг айби йўқ эди. Шунга қўрқмай олиб боргандим. Сизни олиб боришга журъатим кетмайди, - ерга қаради Малик.
“Болаларнинг айби йўқ эди”, деган гап Севара учун етарли бўлди. Юраги адо бўлса-да, сабр қилишга қарор қилди. Сардорни етаклаганча, шалвирабгина Рита холанинг уйига кириб келди.
- Ҳа-а-а, тумшуғидан тортса йиқиладиган аҳволда келяпсан? – деди кампир унга қараб.
- Болаларим уйга борганига менинг ҳам ойимни кўргим келиб кетди-да. Шунга Маликка олиб бор дегандим, қўрқди.
- Шошма, ҳали вақти келади. Болаларинг бориб келаётганига шукр қил, - деди кампир.
- Ўзим ҳам шунақа дедим. Болаларим топишганига шукр, дедим. Лекин уйдагиларни соғинганимни ҳис қилдим-да.
- Уканг билан гаплашаётганинг ҳам катта гап. Аввал шунга қувон.
- Тўғри айтасиз. Уям юзимга қарамаётганди. Шукр, келиб болаларимни тергаб, кўз-қулоқ бўлиб юрибди.
- Демак, уйларингда вазият юмшаган озроқ. Агар ёмон бўлганида укангда ҳам сезиларди. Шунча сабр қилдинг, яна сабр қил. Оз қолди.
- Хўп опажон, - деди Севара кампирнинг серажин юзларига тикилиб. – Аббос акага билан ҳам алоқани узсамми, деб турибман. Бир тийинлик фойдаси йўқ.
- Никоҳ ўйинчоқ эмас. Нега бунақа беқарорсан, а? Худо ўзи бир йўл кўрсатар, сабр қил-чи?
- Жаҳлим чиқяпти-да, менга “Пулим йўқ, пулим йўқ”, дейди. Аммо мана, иккинчи қизини ҳам узатяпти. Қиз чиқариш осонмас-ку!
- Бор топгани тўйга кетаётгандир, битта ўзи ишласа... Қанақа вазият бўлмасин, эркакка қаттиқ гапирма.
- Майли, шундай қаламан, - деди Севара ва ўз ижарага уйига кетиш учун болаларини етаклади.
Хонадонга кириши билан уй эгаси ижара ҳақини олиш учун бораётганини айтиб қўнғироқ қилди. Нима қилсин? Индамай, пулни ҳозирлади. Ўзи бугун савдоси бўлмаганига асаблари ўйнаб турганди баттар тутақди.
“Ҳатто ижара пулимни ҳам тўламаса, ўзи мен нега унга тегдим? Нариги оиласидан бўшамаса, бу одам. Ўзим кредитга уй гаплашиб тўлов қилай десам, бошлангич тўловга ҳам озгина етмаяпти. Агар Гулҳаё ишлаб, ўша фасондаги кўйлакларни чиқариб турса, шу пайтгача у бошланғич тўлов учун пул йиғиб қўйган бўлардим...”
Севара дунёларга сиғмай кетаётган, ўзини овутишга баҳона топа олмаётганди. Аслида сиқилиши сабаб ижара пули ҳам, янги уй олиш муаммоси ҳам эмас. Ҳаммаси унинг соғинчида. Болалари бувиси ҳақида гапиргани сари онасини кўргиси келаётганди. Икки кун тайёрланиб, зўрға Маликка дардини айтганди уям унамади. Рита холадан жўяли фикр чиқар деганди, уям сабр қил дейди. Қандоқ сабр қилсин? Ахир онасини кўрмаганига икки йлидан ошди, қучоқлагиси, қучиб тўйиб-тўйиб йиғлагиси келяпти. Бу истакка қарши чиқишнинг ўзи бўлмаяпти. Бу хоҳишни енгишга кучи етмаяпти.
- Ойи, эртага бувимнинг туғилган куни. Акам иккимизни олиб борасиз-а? – деди Самир ҳам ухлашидан олдин ўлганнинг устига тепгандек қилиб.
Севара ўйлаб қараса, чиндан ҳам онасининг туғилган куни.
- Сен қаёқдан била қолдинг?
- Тоғам кеча “Икки кун келмайман, бувингга совға оламан”, деди-да.
- Ҳа-а-а, - Севаранинг бирдан дили ёришди. Нима бўлса, бўлар, эртага онасини табриклагани боради. Ҳеч кимга қулоқ солмайди. Бунақа қийналиб юрганидан кўра бир ёқлик бўлгани яхши. Ҳозир на ишида, на уйида ҳаловат бор.
- Бувим менга туғилган кунимга кел, деганди. Тоғам келмаса, қандай бораман? Бувим кутади ахир...
- Ўзим олиб бораман, полвоним, - Севара ўғлини бағрига босиб ўпди. Сал аввалги кайфиятсизлик, азобдан асар ҳам қолмади. Онасига совға олиш ҳақида ўйлай кетди.
Эртасига моллари ичидан энг чиройли, яхши кўйлакни онаси учун олди. Бир рўмол ҳам ёнига қўшишни унутмади. Рита холанинг “Хато қиляпсан!” дейишига қарамай, икки боласини етаклаб йўлга тушди. Маҳалласига кириб бораркан, ҳамма унга қараётгандек, қўли билан биғиз қилиб кўрсатаётгандек туюлаверди. Ерга киргудек уялиб, юрак ҳовучлаб, ниҳоят ота ҳовлисига қадам қўйди. Ота-онаси ҳовлида экан. Шунчалар кучли ҳаяжонланганидан Севара уларнинг қилаётган юмушини ҳам англай олмади. Уни кўриб аввалига ота-онаси қотиб қолди. Онасининг кўзлари ёшга тўлди, отасининг эса қошлари чимирилди. Аёлига қараб:
- Ўн дақиқадан кейин ҳовлида кўринмасин, - деди-ю кириб уйга кириб кетди.
Отасининг бу гапларини Севара аниқ эшитди. Юраги орқага тортди. Ҳозир онаси ҳам ҳайдаса, нима қилади? У онасининг оёқларини қучиб ялинишга тайёр эди. Шунинг учунми, ҳеч нарсага қарамай, югуриб бориб онасининг тиззаларидан қучоқлаб олди:
- Ойижон, ойижоним! Жоним ойим... – Севара телбаларча онасининг этагини тинмай ўпарди. – Кечиринг, сизам ҳайдаманг ойи, қулингиз бўлай... Ҳайдаманг, ойи...
Онасини сира бунақа ҳолатда кўрмаган Сардор ва Самир ҳам йиғлаб юборди.
- Буви кечиринг, - дейишарди улар ҳам чиндан ялиниб. Онанинг кўнгли –қум. Унда ҳеч бир жароҳат, ёки жароҳат изи қолмайди. Дарров шамол қумдаги изларни ўчиргани каби, она меҳри ҳам дилхираликларни ўчириб юборади. Шунданми, Севаранинг онаси ҳам секин тиззалаб ўтираркан қизини қучди, юм-юм йиғлади. Севаранинг нақ юраги ёрилиб кетай деди, қувончдан. Онаизорини маҳкам қучиб, шунчалар йиғладики... Онасининг юз-кўзларини шунақа ўпдики, оғзига кираётган онасининг шўр кўз ёшларига ҳам парво қилмади. Она-боланинг бу ҳолатини кўрган ҳар қандай одам эриб кетарди. Аммо югурик вақт эримади. Зум ўтмай ота айтган ўн дақиқа ўтди. Она қўрқиб кетди. Севара ҳам қўрқди:
- Эртагаям келаман, ойи. Эртага ҳам келаман, хўп, - деди ўрнидан туриб дарвоза томон юраркан. – Сизга раҳмат, ойижон! Меҳрингиз учун, иссиқ қучоғингиз учун... Дадамни ҳам яхши кўраман, айтиб қўйинг. Туғилган кунингиз муборак. Мана бу сумкадаги совғаларни невараларингиз олиб келди. Улар қола қолсин, соғиниб кетишди, мен кетдим.
Севара кўз ёшларини тия олмай кўчага чиқди. Шунчалар хурсанд эдики, у. Ижара уйига қандай етиб келганини билмай ҳам қолди. У кириб келиш билан ортидан Аббос ҳам кириб келди.
- Йиғлабсанми? – деди у Севаранинг кўзларига қараб.
- Ҳа, суянч бўлинг дедим, қийналяпман дедим. Йў-ў-ўқ, бўлиб кетдингиз... – деди Севара рўйхушлик бермай.
- Кўриб турибсан-ку, қизимни чиқариб олай...
- Кейин-чи? Яна битта қизингиз бор, уни узатасиз. Кейин ўғлингиз бор... Уйни ўқитасиз, кейин уйлантирасиз. Яна нимадир чиқади. Мен неча йил кутаман? Ўн йилми, йигирма йилми? Шуни ҳам айтиб қўйинг! – кун бўйи чўзилган асабийлик кучини кўрсатдими, Севаранинг жаҳли чиқиб кетди.
Аббос тилини тишлаб қолди. Ҳеч нарса дея олмади. Чиндан ҳам унинг олдида ўзини айбдор санаётганди. Шунданми, таслим бўлгандек дардини айтмоқчи бўлди:
- Ўзи уйга ҳам сиғмай қоляпман. Ўғлим мен билан тескари бўлиб қолган.
- Нима қилай? Уйингизга сиғмасангиз менинг ёнимга келасиз. Бошқа пайти эсингизга ҳам келмайман. Келманг, демайман, келинг! Лекин бу ерда ҳам шароитни қилиб қўйинг! Мен сиздан осмондаги ойни олиб беринг, деб сўрамаяпман. Ҳеч бўлмаса, бошланғич тўловга ёрдам қилсангиз, уй оволайлик деяпман.
- Бошланғич тўловдан кейинги ҳар ойлик тўлов-чи? Кредит тўлаш осон эмас. Сен айтган уйларнинг бир ойлик кредит тўлови етти-саккиз миллонга бориб қоляпти. Савдо бунақа аҳволда. Қаёқдан тўлаймиз? Нега тушунмайсан?
- Мен сизга уй олиб берасиз, деб теккандим. Ҳаммаси орзуларим сароб бўлиб чиқди. Шунга тегсам, икки боламни кўчада қолмас, дегандим. Энди эса текканимга пушаймон бўляпман... Тегиб нима фойда кўрдим? Агар шунақа давом этадиган бўлсак, жавобимни бера қолинг, ажраша қолайлик... Ўзи яна эрга текканимни эшитса, ота-онамнинг баттар жаҳли чиқиши мумкин...
Аббос қулоқларига ишонмади. Наҳот, шу гапларни Севара айтяпти? Наҳот, у Аббосга манфаат кўзлаб текканди?
* * *
- Хавотир олма, қизинг елиб-югуриб хизмат қилиб юрибди. Саломат холанг роса қўли ширин экан, деб мақтади. Ўзим ҳар куни бир бориб хабар олиб турибман, - деди бувиси Матлубани хотиржам қилиб. – Гулҳаё яхшимикан?
- Ҳа, бошқоронғи. Еганини қайт қиляпти. Ётибди, дейди Нигор...
- Эсон-омон қўлига олиб олсин, илоҳим, - дуо қилди бувиси.
Матлуба энди гаплашиб бўлган ҳам эдики Аббос кириб келди. Кайфиятсиз, тунд эди.
- Чой ичасизми? – деди Матлуба унга қараб.
- Кофе бера қол. Савдо умуман ўлди, “ўлик сезон” бошланди, - деди у ошхонадаги стулга ўтираркан. – Гулҳаё ҳам ёрдам берай демади.
- Айтганча, суюнчи беринг, бобо бўласиз ҳадемай. Бошқоронғи бўлиб ётибди, қизингиз, қандай қилиб ёрдам берсин?
Аббоснинг қалбига бир нур киргандек, юзига табассум югурди.
- Наҳот, ҳадемай бобо, буви бўлиб қолсак... – деди Матлубага қараб жилмаяркан.
- Ажрашган бобо, буви бўлишимиз ёмонда... Ҳадемай, кетаман деб туриб олсангиз... Куёвларнинг, қариндош-уруғларнинг олдида уялади, одам... – хўрсинди Матлуба.
Аббос аввалига ҳеч нарсага тушунмади. Кейин бир пайтлар Матлуба билан шартлашгани ёдига тушди.
“Қаёққаям борардим? - деди ичида у. – Бу ёқда Севара ажрашаман, деб ўтирибди, бу ёқда сен неварали бўламиз деяпсан. Ҳали бешик тўй дейсан, Гулюз Америка кетармуш, пул беринг, дейсан... Бу ёқда... Умид...”
Аббоснинг юраги ғашланди. Чиндан ҳам у ўғлининг кўнглига йўл топа олмаяпти. Ёш хотин оламан деб, ўғлини йўқотганини тобора ҳис қиляпти. Кеча ҳам “Мендан меҳр кутманг, менга нима берган бўлсангиз, шуни қайтаряпман”, деди. Аббос ўйлаб қараса, асли фарзандларига кўп вақт ажратмаган экан. Матлуба уни қийналмасин, деб болаларни олиб қишлоққа кетарди. Пул топа бошлаганида эса Севарани топди. Шу билан болаларига меҳр беролмадим, эркаламади,бағрига босмади.
Аббос шуларни ўйлаб, сиқила бошлади. Наҳот, у ҳаммасини йўқотди? Наҳот у ҳеч кимга керак бўлмаган инсонга айланди? Ахир Матлуба ҳам ҳеч бир қийинчиликсиз, “Кетаман”, десангиз деяпти. Демак, у ҳам Аббоссиз ҳаётга ўзини тайёрлаб бўлган... Ҳамма Аббоссиз яшай олади. Аммо Аббос-чи? Оиласисиз ким бўлади?
У ўз нафси, орзу ҳаваслари деб энг қимматли нарсаларни йўқотганини бугун билди. Катта сабоқ олди. Афсус, энди ҳеч бирини ортга қайтариб бўлмайди...
Албатта, Аббоснинг кейинги ҳаёти, Малик ва Гулрангнинг муҳаббати эса бошқа бир ҳикоя...
ТАМОМ
Эътиборингиз ва сабр билан ўқиганингиз учун сизга катта раҳмат!
#КУНДОШЛАРгрдилсўзлари
Присоединяйтесь к ОК, чтобы подписаться на группу и комментировать публикации.
Нет комментариев