Замечательные стихи! А всегда и везде на всех официальных и дружеских посиделках пою беларусскую песню (и многие друзья и знакомые тоже выучили): Жытнёвае поле, лясы i азёры, Крынiчанька у лузе i у небе жаурук,
Мы используем cookie-файлы, чтобы улучшить сервисы для вас. Если ваш возраст менее 13 лет, настроить cookie-файлы должен ваш законный представитель. Больше информации
Комментарии 9
Люблю цябе, мой родны край!
Сасновы бор, і шум дубровы,
вясенні сад, птушыны грай,
і даўні парк, і горад новы...
Люблю цябе, азёрны край
з адбіткам чысціні блакітнай.
Плывуць аблокі нібы ў Рай
пад звон царкоўны старажытны.
Як птушкам, крылы нам даеш,
хвалюешся ды наглядаеш,
каб мы знайшлі свае шляхі.
І ў цяжкі час дапамагаеш.
Табою дыхаю, мой край,
праменным сонейкам сатканы.
Люблю людзей тваіх святых -
душой, жыццём табе адданых.
Край хлебаробаў, мастакоў,
часін ліхіх, надзеі новай...
Жыві, красуйся, Беларусь,
будзь моцна дружбай, верай, мовай
Якая ты маладзец, што яшчэ помнiш вершы на беларускай мове.
Дзе бярозы сосны i асiны
Днем i ноччу з сонцам размауляюць,
Размясцiуся край той жураулiны,
Што малой радзiмай называюць.
Дзе бярозы сосны i асiны
Днем i ноччу з сонцам размауляюць,
Размясцiуся край той жураулiны,
Што малой радзiмай называюць.
Гэтая радзiмая старонка
Мяне вабiць чырванню сунiц,
Салауiнай песняй звонкай-звонкай
I цяплом бацькоускiх аканiц.
Люблю лета цеплага дыханне,
У зелянiне лес, палi, лугi.
Кожны дзень гляджу з замiлаваннем
На бацькоускi край мой дарагi.
Залатое восеннi убранне
Над зямлей апiсвае кругi
Кожны дзень гляджу з замiлаваннем
На любiмы край мой дарагi
.Люблю снягоу халодных ззянне
Пад белай коудраю стагi
Кожны дзень гляджу з замiлаваннем
На радзiмы край мой дарагi.
Вясною шлюць мне прывiтанне
Балоты, рэчкi, берагi
Хачу заужды з замiлаваннем
Глядзець на край мне дарагi!!!
Замечательные стихи! А всегда и везде на всех официальных и дружеских посиделках пою беларусскую песню (и многие друзья и знакомые тоже выучили): Жытнёвае поле, лясы i азёры, Крынiчанька у лузе i у небе жаурук,
Услухайся толькi усё тут гаворыть, Люблю цябе Белая, Белая Русь. (и т.д.)
Я па свеце доуга калясiла.
I бяда, i радасць - усе было
Толькi невядомая мне сiла
Клiкала, цягнула у сяло.
Снiлiся вясковыя свiтаннi,
У маленства светлая дарога,
Якая праз усе выпрабаваннi
Вяртала да бацькоускага парога.
Ад сноу i матулiных кахак
Сэрца забiла трывогу.
Успомнiушы свой абавязак,
Рушыла я у дарогу.
Аутобус спынiуся ля вескi
У тое вясновае ранне.
Дзяцiнства майго адгалоскi,
Еду да вас на спатканне.
Гляджу са слязамi у вачах
На вескi ссiвелыя скронi.
Дзяцей не чуваць у дварах
На лузе не пасвяцца конi.
Сустрэчы абедзве мы рады:
I я i радзiма малая.
Даруй жа мне весачка здраду,
Люблю i такой дарагая.
Маленькай радзiмай завецца,
Пэуна яно нездарма,
Гэта цудоунае месца-
Лепш яго у свеце няма.
нет слов для комментария
Вялiкае дзякуй за вершы.