(Александр Ондарның "Бижээчи" деп номундан)
1. Манчы хаан (ар.4) - Бээжин (Пекин) эжен хаанның Моолду болгаш Урянхай-Тываны чагырган төлээзи. Таңмазы (төвү) Моолдуң Улаастайга турган. Тываның үндүрүүн аңаа чылдың-на шагаа үезинде чедирер турган.
2. Одага (ар.5) - дүжүметтерниң эрге-дужаалын көргүзер оваадайының (бөргүнүң) соонда илип каан алдын-доос кудуруу-нуң чүтлери.
3. Оргумчу (ар.5) - лама кижиниң эгин ажылдыр орааттынып алган чоруур калбак хурең-кызыл дилиндек пөзү.
4. Чадаана хүрээзи (ар.5) - алдан-маадырларның тура халыышкынының үезинде чүгле амгы Алдыы-Хүрээ турган. Үстүү-Хүрээ 1912 чылда ажыттынган.
5. Амбын ноян (ар.б) - бүгү Урянхай-Тываның чагырыкчызы, төвү (таңмазы) Самагалдайга турган.
6. Мээрең (ар.б) - ноянның дузалакчызы.
7. Таңма шерии (ар.б) - Амбын ноянның шерии.
8. Чаңгы (ар.б) - суму чагырыкчызы.
9. Чүглүг бижик (ар.б) - дүрген чедирер ужурлуг бижик.
10. Шавар чарылга (ар.б) - кандыг-бир медээ азы бижик чедирер кижи.
11. Хүндү (ар.7) - чаңгының дузалакчызы.
12. Сокшун кумзат (ар.8) - камбы ламаның бирги оралакчызы.
13. Хуурак (ар.8) - сарыг шажын хүрээзиниң өөреникчизи.
14. Шокар өртээл (ар. 8) - доктаамал эвес өртээл, сууржугаш.
15. Бызаңчы, дарган, чарылга, кочага, паштанчы, соодал (ар.8) - байларның хөделдери.
16. Киндан (ар.9) - кара-бажың.
17. Нирба лама (ар. 11) - камбы ламаның ажыл-агый талазы-биле оралакчызы эргелиг, хүрээниң, ооң чызаларының бар-ла эт-севин, өнчү-хөреңгизин тудуп, мал-маганының чизе-даңзызын болгаш бүгү сайгарылгазын бүрүнү-биле харыылап орар лама.
18. Чыза (чызаа) (ар. 12) - хүрээниң ажыл-агыйы. Хүрээлер күш-шыдалының, өнчү-хөреңгизиниң аайы-биле салбырларлыг турган. Чызалар колдуу-ла мал ажыл-агыйлыг чораан.
19. Хелиң (тыва), гелонг (төвүт) (ар.13) - сарыг шажынның 3 чадалыг сагылының (даңгырааның) эң дээдизи болур 253 сагылын хүлээп алган, тудуп чоруур, кадай албаан, бүрүнү-биле арыг буддист лама.
20. Майынды (ар.13) - хуурактан бир эрге улуг шажын кижизи.
21. Сөдүрге (ар.14) - малдың кежинден кылган узун эвес баг.
22. Дөңгү (ар.15) - тос эрээниң бир хевири. Эриидеткен кижиниң мойнунга кедирип каар дөрт-булуңчук калбак ыяш.
23. Кожаа (ар.15) - садыг.
24. Саак (ар.1б) - тос эрээниң бир хевири, ийи чиңгежек ыяшты (чудукту) удур-дедир дужааштыр керткилээш, буруүдаан кижиниң чодаларын ынаар суккаш, адыртынмас кылдыр быжыглап каарга шаажылаткан кижи шимчеп албас олурар.
25. Саавыр (ар.17) - документ, бир-ле чүвени канчаар кылырының, күүседириниң дугайында айтыышкын, инструкция.
26. Капшы, кепши (тыва), геше (төеут) (ар.18) - сарыг шажынның доктор чергелиг эртем чадазы.
27. Депши (ар.18) - сарыг шажынның кандидат чергелиг эртем чадазы.
28. Чурагачы бижээчи (ар.18) - чурукчу, судурлар парлаар ужуктер чазакчызы, ыдыктыг судурлар каастакчызы.
29. Бошка (ар.18) - чаңгының үндүрүг чыыр дузалакчызы.
30. Чалаң (ар.19) - чаңгының оралакчызы, онза херектер башкарар дужумет.
31. Кеский (ар.19) - хурээ езулалдарын башкарар ламаның эрге-ямбы ады.
32. Чайзаң, чейзең (ар.19) - дүжуметтерниң эрге-дужаалы.
33. Шаагай (ар.24), дарган-шаагай (ар.2б) - тос эрээниң бир хевири. Кылын алгы-кештерден ийи-үш каът кылдыр көктеп каан кадыг шири, буруудаан кижиниң ийи чаагынче кагар эриидел херексели. Дарган-шаагай - иштинде элезин ургаш, дуй көктеп каан эриидел херексели.
34. Сапсылга (ар.2б) - тос эрээниң бир хевири. Баг-биле кожуп каан чиңгежек ыяштарның аразынче буруудаан кижиниц холунуң дөрт салаазын суккаш, багны долгап тургаш, шаажылаар. Салааларның сөөктерин чылчыра кыстырыптып болур.
35. Манзы (ар.26) азы шипшиирге (ар.32) - тос эрээниң бир хевири, шаажылаткан кижини доңгайтыр чыттыргаш, ийи балдырынче кагар херексел.
36. Нагыптар (ар.32) -«соптар, хаштар, катаптаптар.
37. Хөөрге (ар.32) - думчук таакпызының савазы.
38. Ноюрзаар (ар.32) - таалаар, амыраар, чыргаар.
39. Ооргазы чаараан (ар.37) - малдың ооргазы балыгланган, оюлган, дежилген.
40. Дүңзе-таакпы (ар.49) - Тывага Кыдаттан эккеп турган, колдуу-ла даңзага тыртар хоюглаттынмаан таакпы.
41. Маарамба башкы (ар.49) - төвүт медицинаның эртемдени деп ат, эмчи эртемниг лама. Бо атты улус-төп хурээлерге 15-20 чыл өөренгеш, чедип алыр.
42. Бора шериг (ар.54) - алдан-дургуннарның оък-чепсээ хоомай, багай организастыг бора бүдүн шёрии.
43. Курбулчуннап (ар.60) - кымчының баан тускай арга-биле чоон үш-булуңчук кылдыр өрүп кааны.
44. Хүрүме (хурме) (ар.69) - тон-кырындан кедип алыр алгыг чеңниг чуга хөректээш.
45. Шырга (ар.79) - дугуй чок үеде, шарыяа (аътка) аар чуък сөөртүрде, тывалар шырга ажыглап чораан. Чижеглеп чугаалаарга, терге орнунга аъттың (шарының) оглаңайларының черде сөөртүнүп чоруур уштарын чаңгыс, ийи азы уш ыяш-биле доора кожуп каар. Шырганың оглаңайлары тергениинден (шанактыындан) узун болур болгаш, доора кошкан ыяштар малдың буттарынга шаптыктавас. Чүъктү доора ыяштарның кырынга быжыглап алыр. Хемчик унунуң араттары шырганы 20 чүс чылдың 50-60 чылдарынга чедир ажыглап чораан.
46. Хоолга бижээчилери (ар.81) - эрге-чагырга болгаш хүрээ-хиит документилериниң хоолгаларын бижиир ламалар.
47. Хил (ар.100) - кызыгаар.
48. Кандан хурээзи (ар. 102) - Моолдуң Урга хоорайда улуг төп хурээ.
49. Хырындаш (ар. 110) - чаңгыс хырындан (иеден) төрээн, кады төрээн.
50. Ойрот (ар. 110) - алтай.
51. Урга (ар-113) - Моолга баштайгы суур Урга (Өргээ) 1632 чылда тургустунган. 1924 чылда ону Улан-Батор кылдыр адаан.
52. Майдыр эргээн (ар. 175) - сарыг шажын байырлалы эрттирген’.
Присоединяйтесь к ОК, чтобы подписаться на группу и комментировать публикации.
Нет комментариев