Вақте, ки Чингизхон натавонист Бухороро забт кунад, ба аҳли Бухоро номае фиристод,ки дар он чунин навишта шуда буд: Ҳар кас бо мо бошад, дар амон аст.
Аҳли Бухоро ду гурӯҳ шуданд: як гурӯҳ муқовимат карданд ва гурӯҳи дигар бо Чингизхон ҳамроҳ шуданд.
Чингизхон ба онҳо навишт: Бо ҳамшаҳриёни мухолифи худ биҷангед ва ҳарчи ғанимат ба даст овардед, аз они шумо бошад.
Онҳо ин пешниҳоди Чингизхонро пазируфтанд ва оташ байни ин ду гурӯҳ шуълавар шуд... Дар ниҳоят гурӯҳи муздурони Чингизхон пирӯз шуданд.
Аммо шикасти бузург он буд, ки ӯ дастур дод, то гурӯҳи пирӯз ҳамагӣ сар бурида шаванд.
Чингизхон дар ин ҳангом сухани машҳурашро гуфт: Агар инҳо вафо медоштанд, ба хотири мо бегонагон ба бародарони худ хиёнат намекарданд.
Ин оқибати худфурӯшон аст.
Ин қиссаи воқеӣ ба мо бояд дарси ибрат бошад, дарси ибрат...
Бо эҳтиром Самандаров Фаридун сФс ✍
Присоединяйтесь к ОК, чтобы подписаться на группу и комментировать публикации.
Нет комментариев