Предыдущая публикация
ЗАЛЕЗ КРАЙ ДИМИТРОВГРАД
Слънцето си тръгва горестно и тъжно,
уморено, жално, скрива се от нас.
Хоризонтът равен още го придържа,
но след миг изчезва в профил и в анфас.
Ще захлупи шапка облакът наежен
и ще плува бавно сякаш във море.
Който се любува, той ще забележи
тайната усмивка в тъмното небе.
Следующая публикация
Нет комментариев