Предыдущая публикация
Бесарабски гердан 2022
Иван Динев г. Тараклий
Пристанушата
Селският естраден кумир, десетокласникът Сашо Танов, по прякор «Есенин» накрая се събуди, отвори очи и се втренчи в белосаният таван на малката кухничка, сякаш искаше сред познатите иероглифи, изписани от тънките пукнатини и драскулки от четката да прочете, как прекарал вчерашната луда вечер и надълго ли ще му хванат младежките сили за толкова пукници, гуляища и женкарство.
Въпреки натрапваната съветска морал, декларирана и наблюдавана от всякъде, Сашо е истински разпутник, често нощува в женското общежитие за строителните работници и забравил кога последния път е правил някакви домашни задания и вече твърде не разбираше какво той още търсе и прави в школата.
Подир това, като малко се оборави и се поразшава и разсъни, Сашо с учудване обнаружава, че лежи под юргана облякан. От изненада той тутакси се изправя, сяда и вижда че не е сам в кревата. Не му е за първи път да е придружен за спане, но никога това не можеше да стане вкъщи. Това би предизвикало страхотна кавга и, колкото «Есенин» да е левент и як момък, щеше да яде голям лобут от баща си, от този единствени мъж на света, от когото Сашо има страх. И не толкова биологически, колкото нравствен.
А сега излиза, че довел някаква повлекана от общежитието или, още по- опасното, да е пристануша. Обаче защо е легнал с дрехите си ?
Есенин безцеремонно и доста грубо смушна в гърба, сладко спящото момиче с намерение да я изпъшолка от двора, дорде никой още не се е мярнал. Още това остава:да се разчуе, че е довел пристануша и да му се струпат на главата един бюлюк главоболии…
Обаче, бързайки да се отчепи от еротичната си другарка дорде още не се е развиделяло, Сашо, все пак, остави в душата си място за любопитството. Ама, когато разбуденото момиче, протягайки се, се обърна, Есенин остава слисан.
Видяното беше хем невероятно, хем носеше грозни последствия. Той вижда своята щастлива еднокласница, но с която той никога нямал дори шеговите закачки. Тя, Уляна, е съвсем селско, «колхозно» момиче, никога на танците не се явяваше и в класа пред безспорните красавици и модници, дъщерите на руските началници, изглеждаше като сиво пиле сред райски птици. Как тя му се навряла в кревата и защо?
- Ти какво търсеш тук?,- единственото, което му хрумна да пита.
-Вече го намерих… Тебе.
- Ти питали разрешение?
- Ми, нямаше как да питам и ти нямаше как да ми отговориш, защото беше пиян, нищо не виждаше и не можеше да гълчиш…
- И какво?
- Шарено око… Те оставили на пейката до нашият дувар, защото твоите другарчета-музиканти нямаха вече сили да те сурнат.
- И сетне?
- Сетне ние, с брат ми, те влачихме до вас. Вашите вече били си легнали…
- И ти остана?
- Останах…пристанах.
- Чакай…пристанала! Ставай и измитай се. Пристануша!
- А, че кво ? Другите нали пристават…
- Слушай, Ляно…Станало каквото станало. Спасибо, че ме домъкнахте. Сега отивай си…Няма от нас я да идеш на школата.
- Неска е неделя. Ти с тази пукница и музика си изгуби и акъла…И да кажеш, че нещо не ти хваща…най-хубав ерген, първи музикант и певец…от булки отърване нямаш…
- Това е моя работа! Тебе какво те вълнува? Да не ми си сестра или…
- Жена? Затва пристанах. Искам да те съм жена…Аз те обичам още от първия клас.
- И какво сега…да се разкъсам ли?
- Що да се късаш? Нали никой не те иска за мъж?
- Как не ме искат? Саде да подсвирна…
- За любовник те искат, ама за мъж никой няма да те ще.
- Защо ли?
- Защото си много хубав и голям женкар, бабник. Всичко те се пада даром…без труд…изгалян си много. Такива стават големи фудулии и пропадат…
- Хай, стига с тази философия. В класа се спотайваш и мълчиш, гаче пуйка и на урока не можеш и две слова да свържеш-тук се разприказвала…Отивай се, дорде нашите не се виждат из двора.
- И да се видят. Те и тъй всичко знаят.
- Какво те знаят?!
- Че ще пристана.
- Как тъй знаят?!
- А ми тъй…Нашите им обадиха…Тъй и тъй, Ляна иска да е ваша снаха.
- Кво дрънкаш , ма ? Обадили се… И какво от това, че искаш да им си снаха? Навярно, трябва изпъром сина си да питат…
- Не трябва. Те знаят какъв си хаймана…
- Какъв съм?
- Безпътник…какъв си. А те им се иска да имат син домовит, хазяйствен с жена –къщовница, деца пълна къща. А ти с какво ги радваш?
- Аз още съм школарин.
- Ти си калпазанин…Остават два месеца да сме в школата и сетне се пръскаме.
- И хубаво е. Молодым везде у нас дорога…
- Ама вашите искат да преслужиш и да се върнеш в село.
- Искат нашите! Те се фтасали… от тъмно до тъмно на колхозната ферма…за копейки се убиват от работа.
Уляна започва да си оправя баската, полата, сресва се пред огледалото. Сашо, объркан настрежено я наблюдава, без да знае как да изпроводи тази своя, неканена гостенка. Няма да скача на лобут я…
Уляна го гледа от огледалото и продължава монолога си:
- Никакви жертви от тебе не искам. Прави каквото искаш, но за мен без теб живот няма. Аз всичко съм си го премислила сто пъти…И на тате и мама съм го казвала.
- И те какво? « Върви и му престани»?
- Да. Това е древен обичай.
- Ако не ми се подиграваш, това повече мяза на заговор.
- И тъй го кажи. Родителски заговор. Да е през старото време, бащите се договарят и синът ще-не ще, ама взима онае булка, за която го сватуват.
- И какво е хубавото или полезното от това, че насила те карат да се жениш?
- А какво е лошото?
- Младите не се обичат…
- Но аз нали те обичам. А ти все едно никой не обичаш и няма да обичаш…
- Как тъй?
- А тъй! Да си можел да обичаш, отколе щеше да се долепиш до някое момиче…а ти, гаче пеперуда хвъркаш от едно цвете на друго, а нявга и хич не е цвете…
- Може природата ми е такава-да съм пеперуда?
- Човекът не може да е пеперуда. Той е здраво свързан с близки хора, роднини, семейство…
- Сега вече е друг живот…Свободен от едновремешните адети и отживелици.
- Хайде, пеперудо! Отивам се…
-Чакай!
- Няма какво да чакам. Това ти чакай сватовете.
Уляна чевръсто се развърна и напусна кухничката. Ето тя премина двора и дори кучето не джавна, сякаш вече я признало за своя и изчезва в сутрешния здрач. https://www.megdan.ru/blogs/pendzher-km-sveta/babnik-novela.html
Следующая публикация
Нет комментариев