Ана Терзивец г. Одеса
За баницата
Помня баба ми в ранната сутрин
до малка икона запалваше свещ,
молеше Бог света да не срути,
да носи радост през празник горещ.
Сваляше старата си престилка,
запалваше огън в голямата пещ,
хващаше бързата си точилка
и с песен приготвяше мамяща вещ.
Тогава тиха бях и послушна
и правих каквото ми казваше тя,
защото беше толкова вкусна
най-сладка на баба ми, баницата.
Татко и мама и малкият брат
бързаха всички да дойдат навреме,
на масата слагаха новия плат
баница, вино, вече е време!
Да вдигнем гореща наздравица днес
за мир и добро и за празника свят.
За целия български род по света
да бъдем счастливи, да живей любовта.
***
Последен дъх на есента,
последна капка лека жалост.
Оголи своята снага
като че ли във първа младост.
Мъглива сложи си вуал
и с тихо сбогом си отиде.
Забравяйки случайно шал
със смели спомени момински...
Как беше истинска, добра,
със слънчеви целувки пълна,
със златен звън на любовта...
Недей, сега да бъдеш тъжна!
Ще дойдеш пак във моя парк,
ще ме прегърнеш нежно, зная.
И с моя мъж, във черен фрак
ще ни венчаеш, най-накрая!
Към Трифон Зарезан
Чаша българско вино —
сладък родов нектар,
със традиции — кино
и с любов — карнавал.
То е грижа за дядо
гордост е за баща
то е сила за младо
поколение чада.
Всеки бях февруари
Трифон идва при нас
той в лозя и хармани
прави празник за нас.
С топла пита и вино
на чело със венец
кой ще води хорото
той е цар-хубавец.
Той зарязва лозата
моли Бог за добро
и цял ден до зората
черпи всеки с вино.
Със горещо: «На здраве!»,
със полезен съвет —
«Да сме все тъй корави,
да сме пълни с късмет».
И да бъдем пиени
от любов и блага.
От виното пленени —
«Бессарабска мечта» https://yuginform.com/uploads/posts/2020-02/1581901234-291-388.jpg
Присоединяйтесь к ОК, чтобы подписаться на группу и комментировать публикации.
Нет комментариев