Бир бой ўғлини тўй қилмоқчи бўлди. Бир неча ёру
дўстларини чақируб, маслаҳат сўради. Дўстлари уч-тўрт кун
шаҳар халқиға ош бермоқни, созанда ва ҳофизлар келту-
риб, базм ва зиёфат қилмоқни маслаҳат кўрдилар.
Бой эса мол қадрини билгувчи эсли ва инсофли бир
зот эди. Шул сабабли аларнинг берган маслаҳатларини ва
кўрсатган йўлларини мувофиқ топмади ва аларға боқуб,
ушбу сўзларни сўзлади: «Азиз биродарларим, тўй деган бир
саховатдур. Саховдт эса фақир, муҳтож, оч ва яланғочлар-
нинг ҳақларидур. Ош берғанда шуларға бермоқ лозимдур.
Ҳолбуки, орамиздағи урф-одатларға қарағанда, ман ошни
сиз ҳурматлиларға ўхшаш, янги тўнли зотларға берсам ке-
рак. Агар урфу одатдан чиқиб, фақир ва муҳтожларни ча-
қирсам, эҳтимолки, ҳар ердан ошға чақирилуб ўрғанған
баъзи янги тўнлиларимизни кўнгиллари қолур. Ва агар
фақирларни қўйиб, бойларни чақирсам, ўзимға ва ҳам
аларға зиён еткурган бўламан. Чунки ўзимнинг қанча мо-
лим ўрунсиз сарф бўлур. Алар эса ошға борурмиз, деб ўз
ишларидан қолурлар. Хусусан, муаллим ва мударрисларни
чақириб, мактаб ва мадрасалар ишиға қанча шогирдларни
мунтазир ва саргардонликлариға сабаб бўлмоқни зўр гуноҳ
деб ўйлайман, шул сабабли халқға ош бермоқ учун сарф
қиладурған ақчаларимни мактаб ва мадрасаларға, фақир
ва муҳтожларға улашуб, ўғлимни суннатға мувофиқ хатна
қилдирсам дейман, шояд сиз ҳурматлилар ҳам мани айб-
ға буюрмай, бу фикримға қўшилиб, ёрдам берсангиз
Мунавваркори Абдурашидхонов
Присоединяйтесь к ОК, чтобы подписаться на группу и комментировать публикации.
Нет комментариев