10-қисм.
Гр: 🔥Ҳикоя ва қиссалар🔥
Муаллиф Дилором Қосимова .
Иккинчи фасл.
Кетди....
Тамом!
Мен ҳам ўйланмаяпман.
Соғинч одамига айланмаяпман.
Қийналиш?
Умуман қийналмаяпман!
Деб сен ҳам ўзингни алдаяпсанми?
Айт бу қандай севги?
Бу қандай армон?
Ким дадил? Ким қўрқоқ?
Айт кимда ёлғон?
Ал қисса...
Биз учун бермаган имкон.
Сен ҳам шум тақдирни қарғаяпсанми?
Асли бахтлар бизни кетмади ташлаб.
Биз кетдик бахтларнинг кўзини ёшлаб.
Ким билар?
Неларни келади бошлаб!
Сен ҳам эрталардан қўрқаяпсанми?
(Маҳлиё Каримова)
Йигит, қизни историясига қўйган, шерий, видеосини кўриб бўлгач, оловли стик бостида, телефонини тумба устига қўйди. Эгнидаги енгил кийимини ечиб, Шкафни бор бўйича келадиган ойнага қараб, ҳозиргина кийган кийимларини тўғирлади.
Қора шим, қора енги узун кўйлак. Қора макасим.
Кўйлакни олд ва енг тугмаларини қадаб бўлгач, қўл соатини олиб тақди. Буни қиз совға қилган.
Уни эслатиб туради.
Ялтираб, товланиб турган сочларини тараб, тартибга келтирди.
—Ана энди кетсак ҳам бўлади. -сал аввал алмаштирилган кийимларини ҳам чамадонига солиб, хонани тарк этди.
Айрапортга йўл оларкан. Ҳаёллари ўтмиш хотиралари билан лиммо-лим эди. Асли бу хотиралар Унинг доимий ҳамроҳи.
"—Менга нега қўнғироқ қилдинг? -қайта-қайта қилинавергач, видео қўнғироққа жавоб берган Бахтбек, аммасини ўғлига гаплашишни истамаётганини, очиқча гап оҳангидан билдирди.
—Суюнчи олганида қариндош! -беўхшов кулган аммаваччасини юзига яхшилаб мушт туширгиси келдику, узоқдада.
Кеча дадаси Гулдиёр иккисини унаштиришмоқчи эканини айтгандан буён қалбида бир чўғ липпиллаб қиздираётганди.
—Майнавозчилик учун қўнғироқ қилдингми? Мени бекорчи вақтим йўқ!
Бахтбек телефонни ўчирмоқчи бўлдию, йигитни ортидаги шарпани кўриб тўхтади.
—Шошма тоғамни эркатойи, биламан ўгай онангни қизида кўнглинг бор эканини. Доим сен олдинда эдинг. Яқинда Гулдиёрга уйланиб, сени ортда қолдириш тугул, бутунлай янчиб ўтиб кетаман.
Бахтбекга оғиз кўпиртириб, мақтанаётган йигитни гаплари аҳамияциз эди.
Унга йигитни ортида ҳудди ўзидек киприк қопмай турган қизга термулиб олиш, муҳим эди.
—Келдингми ҳаётим? -йигит Бахтбекни нигоҳидан кейин, ортида Гулдиёр келганини билди. —Келақол, майли Бахтбек тўйимизда кутамиз келгин-а?"
Шу билан қўнғироқ якунланганди.
Бахтбек таксида мусаффо осмонга қараб қўйди.
Хотиралар ёд олинганда. Ўша "ҳаётим" деган жумла ҳамон қўллари мушт тугилишига сабаб бўлади.
Келгандан буён Гулдиёр билан гаплашмади, ҳабарлашмади, оиласидагилардан ҳам у ҳақда ортиқча сўрамайди.
Ўзига янги телеграм очиб, Гулдиёрни шу билан кузатади. Ҳар постига олов босади. Гўёки қалбидаги оловни, шу билан камайтиргандек.
—Хайр Америка, мени кутиб ол Ўзбекистон. -Бахтбек айрапортга кириш олдидан, ортига қараб, тўрт йилдан буён, яшаган шаҳрининг баланд-баланд биноларига бир-бир қараб қўйди.
🍃 🍃 🍃
—Эшитаман Элёр ака... Ҳа ойимларни уйига келгандим.... кеча келганимда бир нарсам қолиб кетибди.... Бир соатларда бораман.... Ҳўп тушундим!
Шодиёра телефони ўчгач, Нозима ва Дониёрни уйи дарвозаси олдига келди.
—Ишқилиб, ҳизматчи аёл кетмаган бўлсин. -Ойиси тўй олди кийим қилгани сингилларию, укасини олиб кетгани ҳақда билгани учун, атай шу соатда келганди.
Ҳизматчи аёл ҳафтада бир марта келиб, генералний уборка қилиб кетарди.
Қолган кунлари чанг-чунгни қизлар ўзлари эплайди.
—Сизни кутиб тургандим. Нозима опа, келишингизни айтгандилар.
—Ҳа зарур нарсам қолиб кетибди. Шунга келгандим. Ҳозир тез олиб тушаман. Менимча сингилларимни хонасида қолган.
Шодиёра юқори қаватга чиқиб кетди. Аёл ҳам кетишга тайёр эшик олдида турарди.
—Мана экан! -Шодиёра қидирганини тезда топиб хонадан қайтиб чиқди.
—Топдингизми? -деди ўйланиб турган аёл, жонланиб.
—Ҳа топдим, сиз менимча шошиляпсиз-а?
—Ҳа бир йиғинимиз бор эди. Шуни вақти бўлиб қолди.
—Яхши кетдик унда.
Иккиси бирин-кетин уйдан чиқиб дарвоза олдига етиб, эшикни очишган пайт.
Таксидан чамадонини тушураётган йигитни кўриб, тўхтаб қолишди.
—Бахтбек, ёо ҳудойим, қачон қайтдинг? -Шодиёра кўп бирга яшамаган бўлса ҳам, оз муддатда меҳрибонлиги билан меҳрини қозонган ўгай укасини кўриб қувониб кетди.
—Ассалому алайкум опа, яхшимисиз? -қора кўз ойнагини ечиб, кўйлагини олдига илди. —Сюрприз қилай дедимда.
Иккиси енгилгина қучиб кўришдилар.
—Сиз кетаверинг, йиғинингизга кеч қолманг. Бу укамиз бўлади. Тўрт йилда келди четдан. Мен кейинроқ кетаман.
Бахтбекни танимай, ҳайрон қараб турган аёлга изоҳ берди Шодиёра.
Иккиси, бирга уйга киришди.
—Ўзингиз яхшимисиз опа? Мен йўқ нималар қилиб ташладингиз?
Меҳмонхонадаги курсиларга жойлашиб, оила аъзолари қаерда эканини билгач, Бахтбек Шодиёрадан Жавоҳир деб нималар қилганига шама қилди.
—Нима қилибман? -Шодиёра гап нимага тақалганини сезсада, тушунмаганга олди.
—Эшитдим, ўша ношуд эрингизни деб роса югурибсиз. Ҳатто бошқага турмушга чиқишга ҳам рози бўлибсиз уни қутқараман деб. Опа айтингчи У шунча фидойилигингизга арзийдими? -бироз гина қилди Бахтбек. Оз бўлса ҳам кўргандида, Шодиёра Уни деб тўккан кўз ёшларини.
—Бахтбееек. Илтимос, ярамни янгилама. Сезиб турибсанку, буларни ҳеч бири менга осон бўлмаганини.
Шодиёра ҳомуш тортди.
—Ҳўп опа, ҳафа бўлманг барибир сизни тушунолмадим.
—Мени тушунолмайсан ҳам. Биринчидан, сен эркак кишисан. Иккинчидан мени тушиниш учун, кимгадур кўнгил қўйган бўлишинг керак.
Бахтбекни ҳаёлига бир зумда, Гулдиёр келди. "Имконсиз ишқ" деди ичида. Сиртида шунчаки жилмайиш билиб чекланди.
🍃 🍃 🍃
Шодиёра адвокатлик идорасига кирганда, Элёр қош чимириб кутиб олди.
—Онангни уйидаги нарсангни уч соат қидирдингми? -деди кабинетга киришга улгурмаган қизга.
—Укам келиб қолди чет элдан. У билан суҳбатлашиб, вақт ўтганиниям сезмабмиз. Узр. -деди Шодиёра Элёрни жаҳли кайфиятига ҳечам таъсир қилмади...
—Мени бир учрашувим бор. Кетяпман. Сен бир янги ҳодим келади. Устозим тавсия қилганди. Шуни кутиб олгач, кетавер.
—Аҳа ҳўп бўлади. Яхши бориб келинг.
—Мени учрашувим жуда чўзилиши мумкин! Тўғри уйга қайтаман. Сен ҳам янги ҳодим билан гаплашиб кетавер.
—Ҳўп тушундим...
🍃 🍃 🍃
Кечки овқат маҳали Дониёрни оиласида қувонч, бахт, шодликка тўлди.
Бахтбек ота-онаси, сингиллари, ва укасига қараб уларни қанчалар соғинганини ҳис қилди.
Анча улғайишибди ҳаммаси. Аммо ўзлари ўша-ўша, самимий аҳил-иноқ. Кетиши олдидан қандай бýлишса шундай.
Оила даврасида фақат икки инсон кам. Опаси Шодиёра ва Гулдиёр.
Опаси билан боя гаплашиб, билди қаерда яшаётганини.
Гулдиёр ҳам ётоқхонада яшаб ўқибди.
Ҳозир ўқиш тугаган қаерда экан.
"—Аммангни ўғли билан, Гулдиёрни фотиҳаламоқчимиз. Гулдиёр ўқишим тугагунча турмушга чиқмайман деб, оёқ тираб туриб олган. Шодиёрани тақдирини қиёс қилиб, баҳона топяпти"
Бахтбек, кетгандан кейинги Нозима билан бўлган бир суҳбатни эслаб ўтди.
—Уч кундан кейин, тўй келганинг жуда зўр бўлди ўғлим. Эрта аммангникига бориб, қуллуқ бўлсин, ҳорманглар деб келгин бир...
—Ҳўп дада!
Бахтбек истамаса ҳам, розилик билдирди....
Эрта тонгда уйғонган Бахтбек одатига кўра интернетга кирди.
Гулдиёр историясига ҳали ҳикоя жойламабди.
Таниш профилдан келган ўнлаб ҳабарларни кўриб жилмайиб қўйди.
"Кеча тушликдан олдин келдим" деб жавоб ёзди ҳамма саволларига жавобан.
"Одам эмассиз! Билмасам айтмасмидиз?"
Қиздан келган ҳабарга жилмайди Бахтбек.
"Бугун айтмоқчи эдим"
"Айбингизни ювиш учун мени тушликка таклиф қилинг!"
—Безбет бу қиз.
"Окей. Манзил ва вақтини ёзиб ташлаб қўй"
Ҳабари кетгач, тезда жавоб келди.
"ЎЗБ. рақамингизниям беринг"
"Учрашганда бераман"
Бахтбек интернетдан чиқиб, юз-қўлини ювиб, нонуштага тушди.
Нонушта вақтида дадаси яна аммасиникига ўтишни тайинлагани учун, ноилож кийиниб, уйдан иккинчи машинани калитини олиб, кетди.
Бахтига аммасини уйида уй эгаларидан ҳеч ким йўқ экан. Аммасини қулоғи ўғурроқ қайнонаси билан бир амаллаб, наридан-бери суҳбатлашган бўлдию, хайрлашиб, кетди.
Тўй ҳаракати билан ҳаммаси ҳар қаёқда экан қолганлар.
Телеграмига келган ҳабардан
Учрашув белгиланган инсони билан кўришишига ҳали анча вақт борлигини чамалаб қадрдон шаҳрини, машинада айланиб чиқадиган бўлди.
Янги рақам олиб, чет элдалигида гаплашиб турадиган дўстлари билан ҳабарлашди.
Тушликкача вақтини шу йўсинда ўтказди.
🍃 🍃 🍃
—Маза қилдим, қорин ҳам жуда очиқиб кетди.
—Нима еймиз?
—Менга КФC сени билмадим.
—Гулдиёр ўзи заҳаринг чаккилаб туради. Яна аччиқ ейсан-а?
—Еб олай, кетадиган одамман биласан. Яна қачон КФC ейиш насиб қилади билмадим.
Икки дугона кафега суҳбатлашиб кириб, кўзлари билан бўш жой қидиришаркан.
Гулдиёрни кўзи бир нуқтада қотиб қолди.
Аввалига ишонмади. Кўзларини юмиб-очди. Йўқ бу сароб эмасди.
Рўпарасида тўрт йил олдин Уни йиғлатиб кетган эгизи ўтирарди.
Фақат ёлғиз эмас. Бир қиз билан. Яна қўлидан тутиб олганди.
Кайфиятлари эса аъло.
Бошини сарак-сарак қилиб кулган Бахтбек, атрофга бир-бир қараркан.
Ўзига қадалган нигоҳларни ҳис қилди.
Присоединяйтесь к ОК, чтобы подписаться на группу и комментировать публикации.
Комментарии 25