Тыва улустуң тоолу
Чаңгыс ой аъттыг, үш алышкы хем черге хонуп чыткан.
Хеймер дуңмазы эртен туруп келгеш:
— Чаңгыс ой аъдывысты оор аппарган-дыр — деп мынча дээн.
Улуг акызы тургаш:
Далашкаш канчаар, дуңмаларым, харын шайдан хайындырыңар, бодап тып албас бис бе? — деп мынчанган.
Шыяан- ам, алышкылар-даа чүзү боор, шайын ижип алгаш, үжелээ чергелештир олурупкаш, бодаар дижи берген. Эң улуг акызы бодааш:
— Аътты хемниң ол чартыында кижи оорлай берген-дир — дээн.
Ортун дуңмазы олургаш:
— Аъдывысты хемниң ол чартыында ак өг иштинде кижи оорлаан-дыр — дээн.
Эң биче дунмазы тургаш:
— Күжүр ойну Өөдежик деп кижи оорлаан-дыр, акыларым — дээп. Оон чүзү боор, Өөдежик деп кижиге аъдывысты оорлаап-дыр сен деп үш алышкы шамнап чеде берген.
Өөдежик тургаш:
— Мен аът оорлаваан мен. Мени аът оорлаан деп канчап билдиңер, херечилиг силер бе?
— Бодап билдивис!
— Ындыг-ла кончуг чүве бодап билир болзуңарза, бир чүве чажырып каайн, ону тывыңар—деп, Өөдежик мынча дээш, алышкыларны дашкаар үндүрүпкеш, эремчик туткаш, ширтек алдыпга суга тыртып кааш:
— Чажырып кагдым, тывыңар че! — дээн. Оон алышкылар өгге кирип келген.
Улуг акызы тургаш:
— Ширтек алдында чүве-дир!
Ортуну олургаш:
— Агбагар-угбагар чүве-дир.
Эн бичези:
— Эремчик-ле-дир! — деп теп каан.
— А, көрүп каан боор силер! Ындыг деп чүве канчап бар боор, катап база чажырар кижи мен! — дээш, алышкыларны база-ла үндүрүп чорудупкаш, аптара иштинче байбың суп каан.
— Чажырып кагдым, че, тывыңар! — дээрге, алышкылар кирип келгеннер.
Улуг акызы:
— Аптара иштинде чүве-дир — дээн.
Ортуну:
—Кат-чимис чүве-дир—-дээн.
Эң бичези:
— Байбың-на-дыр!—деп тып каан.
Оон чүзү боор ийик, Өөдежик, ам бо-даа кончуг улус-тур, кижи өржүп болбас — дээш, ак-ой аъдын чедип эккеп берип-тир. Ак-ой аъдынга үш алышкы ушкажып-диргежип алгаш, чоруп-ла кааннар.
— Шыяам, ол чоруткаш. бир-ле хем черге чедип келгеш, хемни куду алзы бадып чыдарга, терге изи чыткан. Алышкылар ол исти көргеш:
Тергезинип буду сыйык, тевезипип караа согур, чаңгыс уруглуг, аъдынын кудуруу чолдак, калайы сааттыг кижи-дир дижип бадып чытканнар.
Ол-ла чоруткаш, демги көшкен улустуң хонган черинге барып чеде берген.
Үш алышкы улусту көргеш, катыржып олурган.
— Чүнү катыржып ор силер? — деп бирээзи айтырган.
—Сээң тергеңниң буду сыйык, тевеңниң караа согур чүве-дир аа? — дээн.
—Шыпап-ла ындыг чүве ийин, билигжи улус-тур силер— дээш, алышкыларга шай хайыпдырып берип, ашкарып-чемгергеш, чорудуп каан.
Чер кезип чоруп-ла чорааннар. Ол чер кезип чорааш, хаан кижиниң аалынга ап четкеннер.
Хаан кижээ барып бараалгап көрээлиңерем, чээ! — деп мыпдыг чугаалашкаш, хаанның өөнге кирип келген. Хаан-га бараалгааш, олуруп алганнар.
— Аалыңар кайда боор, кай бар-чыдар улус силер, оолдар? — деп хаан айтырган.
— Бистиң аалывыс-даа чок, чер кезип чоруур, мындыг улус бис. Хаан силернин аалынарга чылыг хонуп аар дээш келдивис — деп мындыг чугаалаан.
Хаан олургаш:
— Даштын өглерге барып хонуп алыңар. Чер кезип чорааш, аштаан оолдар-дыр, аъш-чемден берип» тодуруп хондуруңар! — деп, хаан улузунга ынча дээн.
Даштын өөнге чеде бээрге, улус шай хайылдырып берип, кежээ чүве дөгерип берген — эьдин-даа чип, арага-даа ижип мынчап хонганнар.
Эртенинде үш алышкы сугга чунуп олургаш:
— Хаан кижээ бараалгаан бис дээнивис — карачал кижээ бараалгаан-дыр бис аа, оолдар?—деп оолдарның улуг акызы мынчап чугаалап олурган.
— Аржаң-коржаң арага иштивис дээнивис, — буга думчуунуң суун ишкен улус-тур бис — деп ортуну чугаалаап.
— Богданың бора иртиниң эьдин чээп бис деп бодаанывыс, — ыт эди чиген улус-тур бис — деп, эң бичези мындыг чугаалаан.
Ол чугааны хаанның шивишкиннери дыңнай тыртып кааш, хаанынга барып чугаалаан:
— Аштаан, суксаан, чер кезип чоруур, өлүр четкеп чүвелерни чемгерип тодурарга, — тоткаш калчаарай бээр. Хаан кижини мени карачал кижи диди — деп аай медээжок хорадап:
Черлик чүвелерниң бажын алыр чүве! — дээш, бажын алырының кырынга келген. Шак оон ам, канчап билир ылаптаар дээш, иезинден барып айтырган:
— Хаан кижиге бараалгааш, карачал кижээ бараалгаан-дыр бис деп чүге ынча дээр чүвел, авай?
— Хаан кижи айга-тайга чой барганда карачал кижи-ден сурастап төрээн оол хаан болган дээри ол-дур. Чүве билир улус-тур ийип ол! — дээн.
— Богданың бора иртиниң эьдин чигеш, чүге ыт эьди чидивис дээри ол?
— Аш-чут шагда иези өлүп калган өскүс хураган, төрүпкен ыт сүдү ээп турган, аан ынча дээри ол-дур!
— Аржаң-коржаң арага иштивис дээнивис — буга думчуунуң суун ишкен улус-тур бис деп чүге ынча дээри ол?
— Соок, кыш шагда паш тиккен улустар, тиккен паштың арагазы үнүп кээрге, бурундуктун дожаңналган дожун чылапчаже салып турган чүве болгай, ону ынча дижири ол-дур ийин, чүве билир улус-тур!—деп мынча дээн.
Шак оон чүзү боор, ажынып-дарынган агбай хаан аштырып каан, актыг-шынны өттүр билир алышкылар ак-ой аъдынга ушкажып-диргежип алгаш, оран кезип, чурттап чоруй барды.
Присоединяйтесь к ОК, чтобы подписаться на группу и комментировать публикации.
Нет комментариев