Кто-нибудь, может помнит Хабибуллу? Начало прошлого века и до 30-х годов. Был весьма богатый человек и занимался торговлей. В Учсалях ещё должны сохранится его дом и магазины. Надеюсь. В свое время судьба раскидала всех его детей и родственников по стране. Сейчас никого уже из того поколения нет в живых. Я внук того Хабибуллы. Единственное, что осталось мне его фото примерно столетней давности. Может , кто-то и что-то помнит из рассказов старожилов Усалей?
Мы используем cookie-файлы, чтобы улучшить сервисы для вас. Если ваш возраст менее 13 лет, настроить cookie-файлы должен ваш законный представитель. Больше информации
Комментарии 7
Әссәламугалейкум авыллашлар, хәерле кичләр! Без, Усали авылы яшьләре бик "иркә" үстек: безнең авылда бар да бао иде- детсад (күрше авылларда ул беркайчан булмады, хәзер дә юк) мәктәп ( бөтен тирә як безгә йөрде укырга), больница, пекарня( данлыклы Усали ипие бездә пеште), 3-4 кибет, клуб та бездә генә иде! юлыбыз да әйбәт иде- язгы- көзге пычракта без мәктәпкә ботинка белән баоа идек, авыл советы бездә, сельхозтехника бездә! Болар барысы да авылыбызның үткән данлы тарихы белән бәйле. Без барыбызда тырыш һәм көчле әби- бабайларыбызның нәтиҗәле эшчәнлеге аркасында уңайлы яшәдек һәм яшибез. Безнең әби- бабайлар иген иккән, кирпеч суккан, сату иткән, 100 ел элек 2эт...ЕщёӘйе, шактый мәгълүмат. Монда архив мәгьлүматләре дә бар, истәлекләр дә, риваятьләр дә, " борчак" ның мулдан сибелгәне дә бар. Болар барысы да Балык бистәсе районында яшәүче мөгаллим- тарихчы Нурулла Гарифның тырыш хезмәтенең нәтиҗәсе. Ләкин бу мәгълүмат чагыштырмача бик аз, чөнки безнең авылның тарихы данлы!
Әссәламугалейкум авыллашлар, хәерле кичләр! Без, Усали авылы яшьләре бик "иркә" үстек: безнең авылда бар да бао иде- детсад (күрше авылларда ул беркайчан булмады, хәзер дә юк) мәктәп ( бөтен тирә як безгә йөрде укырга), больница, пекарня( данлыклы Усали ипие бездә пеште), 3-4 кибет, клуб та бездә генә иде! юлыбыз да әйбәт иде- язгы- көзге пычракта без мәктәпкә ботинка белән баоа идек, авыл советы бездә, сельхозтехника бездә! Болар барысы да авылыбызның үткән данлы тарихы белән бәйле. Без барыбызда тырыш һәм көчле әби- бабайларыбызның нәтиҗәле эшчәнлеге аркасында уңайлы яшәдек һәм яшибез. Безнең әби- бабайлар иген иккән, кирпеч суккан, сату иткән, 100 ел элек 2этажлы итеп өй салган һәм күп салганнар! Матур итеп салганнар! Карагыз Хуҗа бай өйен, аптека һәм почта бинасын- болар барысы да сәнгатьле салынган! Алар күп булган, революциядән соң күбесен җимереп ферма салганнар...бүгенге көндә дә авылыбызда 40 артык әби- бабаларыбыз салган өй, каралты- кура бар. Ә үзләре?... аларны кулак, бай, мулла дип Себергә сөргәннәр...юк алар югалмаган! Чөнки алар зирәк, көчле булганнар; аларның балалары соңыннан завод- фабрика директорлары булган, югары уку йортларында укытканнар...Ә куылган әби- бабайлар?.. алар Өчөйледәрен сагынып, күрергә зар- интизар булып бакыйлыкка күчнәннәр. Минем авыл халкына рәнҗеп дип язасым килми, чөнки ул вакыттагы вәзгыять аяусыз булган. Ләкин без алар алдында бурычлы: ничә кеше куылган, алар кемнәр булган һәм аларның язмышлары ничек булып беткән? Аларның исемнәре китап- хәтирә булып киредән авылыбызга әйләнеп кайтса күркәм булыр иде. Моның өчен архивларны өйрәнергә кирәк. Моңар алынырга теләүче дә бар иде- өстә язганымча Нурулла Гариф.Материаль чыгым якынча архивны өйрәнү өчен 100 мең, китап чвгару өчен 50 мең.Бәлкем бу эшне финансларга авылыбыздан иганәчеләр табылыр? Андыйлар булса- алар үзләре дә матур эшләре белән тарихка кереп калырлар иде. Бәлкем бу максаттан узара салым акчасын кулланып буладыр?
Р.S. Ике ел элек Хуҗа байның да оныгы авылыбызга әби- бабасының эзләрен барлаога кайткан булган, кызганыч телефон номерын алып кала алмаганбыз.