სიამოვნებით ვსაუბრობ. დიდი
ხნით საუბარიც კი მოკლედ
მეჩვენება და შეუმჩნევლად
გადის დრო. ლოცვაზე კი
გაჭირვებით ვდგები,
ძალდატანებით და მისი
რამდენიმე წუთი წელიწადად
მეჩვენება. სურვილი მიჩნდება
სასწრაფოდ მივატოვო ის და
ყოველდღიური საქმეების
კეთებით დავკავდე. საბაბსაც
ვეძებ, რომ ჩქარა დავამთავრო
ლოცვა, ამიტომაც მე ვხედავ,
რომ ღმერთი არ მიყვარს,
წინააღმდეგ შემთხვევაში
სურვილი მექნებოდა
ყოველთვის მესაუბრა მასთან,
მეფიქრა მასზე.
ვინც მიყვარს, მასთან
შეხვედრა მსურს. ტაძარში კი
გულგრილად, უხალისოდ
მივდივარ; ვერ ვგრძნობ ღვთის
სახლში უფლის ყოფნას. ესე
იგი მე ღმერთი არ მიყვარს,
თვით ლოცვის დროსაც კი არ
ვფიქრობ ღმერთზე, არამედ
რაღაც განყენებულზე და
ზოგჯერ, ლოცვის დამთავრების
შემდეგ, იმასაც ვერ ვხვდები,
დილის ლოცვები წავიკითხე,
თუ საღამოსი. თვით
ლოცვისთვის განკუთვნილ
დროსაც კი არ ვუძღვნი
ღმერთს.
თუ ვინმე გვიყვარს, მის ნება-
სურვილს სიამოვნებით
ვასრულებთ. უფალმა თქვა:
„ვისაც მე ვუყვარვარ, ის ჩემს
მცნებებს ასრულებს“. მე რომ
ღმერთი მყვარებოდა, მის
მცნებებს, ზეპირად
ვისწავლიდი და შევეცდებოდი
შემესრულებინა ისინი. ახლა კი
რომ მკითხო, ღვთის მცნებები
რომელიაო, ვერაფერს
გიპასუხებთ, ამიტომ მე ვხედავ,
რომ ღმერთი არ მიყვარს.
როდესაც არჩევანის წინაშე
ვდგები, ვიმოქმედო ღვთის
ნების მიხედვით თუ ჩემი
ავხორცი გულისთქმებით,
უმეტეს შემთხვევაში,
საკუთარი ცოდვების მიხედვით
ვმოქმედებ. მაშასადამე, მე
ღმერთი არ მიყვარს.
რაც შეეხება ადამიანის
სიყვარულს, ვსწავლობდი რა
საკუთარ თავს და ჩემს
ცხოვრებას, მივხვდი, რომ ჩემს
გარდა, არავინ მიყვარს.
როდესაც ადამიანი გვიყვარს,
მასში მხოლოდ სიკეთეს
ვხედავთ. მე კი ადამიანებში
ვხედავ ცუდს, ბოროტებას,
ვხედავ მათ ცოდვებს, მარტო
საკუთარ თავში ვამჩნევ
ღირსებას და სიკეთეს, ესე იგი,
მე ადამიანები არ მიყვარს.
ვინც გვიყვარს, იმის საქციელს
ვამართლებთ; მე კი პირიქით,
განვიკითხავ ჩემს გარშემო
ყველას, როგორც უღირსებს. ეს
იმას ნიშნავს, რომ მე
ადამიანები არ მიყვარს. ვინც
გვიყვარს, მათ ხალისით
ვპატიობთ; მე კი წყენას
დიდხანს ვერ ვივიწყებ.
შესაძლოა, მთელი ცხოვრებაც
კი. ეს იმას ნიშნავს, რომ ჩემში
არანაირი სიყვარული არ არის.
წმინდა წერილში ნათქვამია:
„გიხაროგდეთ მათთან ერთად,
რომელნიც ხარობენ და
იტირეთ მათთან ერთად,
რომელნიც ტირიან
(რომ.12,15). მაგრამ მე,
ვიყურები რა ჩემს გულში,
ვხედავ, რომ სრულებით არ
მიხარია ადამიანთა
კეთილდღეობა და
ბედნიერება; მე გულგრილი
ვარ მათ მიმართ. მაგრამ ამაზე
საშინელს ვხედავ ჩემს თავში;
ეს ბედნიერება გულის
სიღრმეში მწყინს და პირიქით,
როცა ადამიანებს უბედურება
ეწევათ ხოლმე, მე
გარეგნულად თანავუგრძნობ,
შინაგანად კი ბოროტად
მიხარია. ამიტომ მე მივხვდი,
რომ ადამიანები არ მიყვარს;
ჩემში არაფერია წმინდა, ჩემი
რწმენა მხოლოდ გარეგნულია.
მე რომ მჯეროდეს სახარების
სიტყვების, ძრწოლით
ვიფიქრებდი ჯოჯოხეთზე,
ვიბრძოლებდი ცათა
სასუფევლის
დამკვიდრებისთვის, ჩემს
გაყინულ გულს კი სიკვდილზე
და მომავალ ცხოვრებაზე
ფიქრი არ ეკარება. მე ვხედავ,
როგორ კვდებიან ჩემ გარშემო
ადამიანები, მაგრამ თავად ისე
ვცხოვრობ, თითქოს მუდამ
ვიქნები აქ, ესე იგი, მე
ურწმუნო ვარ, ესე იგი, მე არ
მეშინია უფლის. ბნელი
ძალებიც კი, ღვთის მოძულე
ძალები ჯოჯოხეთისა,
სახარების სიტყვებით ძრწიან
ღვთის წინაშე; მე კი ეს შიშიც
არ გამაჩნია, ის შიში, რომელიც
ეშმაკს აქვს!..
მე არ მაღელვებს ღვთის
გაფრთხილება, მსოფლიოს და
მე წინასწარმეტყველთა პირით
რომ მოგვმართავს უფალი.
სრულიად უგრძნობი ვარ მის
მიმართ. თავი მორწმუნე
მგონია, მაგრამ ვცხოვრობ ისე,
თითქოს ღმერთი არ
არსებობდეს; უფრო მეტიც,
როდესაც ცოდვის ჩადენა
მწყურია და სინდისი მამხელს,
ვცდილობ ჩავკლა იგი, ჩავახშო
საკუთარი სინდისის ხმა.
ზოგჯერ მეჩვენება, რომ
ჩემთვის უკეთესი იქნებოდა,
ღმერთი საერთოდ არ
ყოფილიყო. ესე იგი ეს იმას
ნიშნავს, რომ მე შინაგანად
ღვთის მკვლელი ვარ.
მე არ მწამს ღმერთი და არ
მიყვარს იგი. წირვაზე დგომის
იმ უწმინდეს წუთებში, როცა
სულიწმიდის მადლი მოიცავს
ხოლმე ტაძარში მდგომთ,
ვხედავ, რომ ამ თვით
ანგელოზთათვის საშინელ
დროსაც კი მე გართული ვარ
მანკიერი, ბინძური
გულისთქმებით, მოგონებებით.
ტაძარში ყოფნისას საღორედ
ვაქცევ ჩემს გულს და ეს იმას
ნიშნავს, რომ მე ღმერთი არ
მიყვარს. ეს იმაზე მიუთითებს,
რომ არაფერი მწამს წმინდა.
მე სავსე ვარ ამპარტავნებით.
გულში ჩემ გარშემო მყოფებზე
ყველაზე მაღლა ვაყენებ თავს,
რჩეული მგონია იგი და ჩემგან
კერპი შევქმენი, მხოლოდ მას
ვცემ თაყვანს. იმისთვის კი არ
ვკითხულობ წმინდა წერილს
და წმინდა მამათა შრომებს,
რომ აღვასრულო ისინი,
არამედ მისთვის, რომ წმინდა
წიგნების შესახებ საუბარისას,
თავი გამოვიჩინო ადამიანთა
წინაშე; ხოლო თუ ერის კაცს
შევხვდი, მეშინია განვაცხადო,
რომ მორწმუნე ვარ, რათა არ
დამცინოს და ფანატიკოსი არ
მიწოდოს სხვამ. ერის კაცთა
წინაშე პირჯვრის
გამოსახვისაც კი მრცხვენია,
რომლითაც გადარჩა
ადამიანთა მოდგმა. ამიტომ
მიმაჩნია, რომ ვარ კაცი,
რომელსაც ღმერთი არ უყვარს,
სძულს ადამიანები, არა სწამს
სიწმინდის და აღსავსეა
სატანური ამპარტავნებით“.
ბერის მონათხრობით კარგად
ჩანს, თუ როგორი ცოდვილია
ადამიანის ბუნება, რამდენი
რამ გვაქვს გამოსასწორებელი.
ამისთვის კი აუცილებელია
სინანულის საიდუმლო. იგი
ერთ-ერთი უმნიშვნელოვანესი
ქრისტიანული საიდუმლოა და
საოცრად დიდი შედეგის
მომტანია ჩვენთვის.
მარტოოდენ მისი მეშვეობითაა
შესაძლებელი გარდავქმნათ
საკუთარი ბუნება, მოგვეტევოს
ცოდვები, განვთავისუფლდეთ
ამა თუ იმ ნაკლოვანებისაგან.
იმდენად დიდია ამ
ქრისტიანული საიდუმლოს
მნიშვნელობა კაცისთვის, რომ
რამდენიც არ უნდა წერო,
მაინც ვერ დააფასებ მას
სათანადოდ, შესაბამისად ვერ
აღწერ მის მიერ მოტანილ
სარგებლობასაც ჩვენთვის.
მართლაც უფლის დიდი
წყალობის გამოვლენაა, რომ
არსებობს იგი.
Присоединяйтесь к ОК, чтобы подписаться на группу и комментировать публикации.
Нет комментариев